обява: търси сe "татко".

Търсим си "татко". Относително спешно, но не непременно. Предполагам, че засиленият интерес на Борис е временен и може да замре в близките месеци.
Търсенето, обаче, не изключва изискванията.
А ние от тях имаме много.
Винаги имаме по много.

И така, изискванията на Борис:
- да е забавен и смешен, също като мен;
- да може да играе на борба и да не се уморява, и да е силен, и да го побеждавам накрая.;
- да живее в друга къща, за да не ни се пречка и да не се съобразяваме, нали мамо?! и тогава понякога може да му правиш хубава закуска като на дядо и на мен;
- и също да спи в друга негова си къща и легло, разбра ли ме, мамо? (заб.: вероятно следствие филм по телевизията - там обикновено татковците спят в леглото на майките, а не децата);
- да живее също наблизичко, ако ни потрябва;
- и да кара кола, щом ти не искаш, че ще съм още малък, докато порасна.

Следват моите изисквания, на майката на Борис:
- да е забавен; на мен да ми е забавен.
- да няма за лична мисия изпиването на всичкия алкохол на земята.
- да прави хубав секс, но не е задължително, в такъв случай, ще го ползваме само като почасов "татко".
- да може да играе табла. и карти. шахът не е задължителен. а също и домино с картинки животни.
- да може да кара колело. не е задължително да има колело, обаче. аз също нямам.
- да не е простак, темерут и тъпанар.

Ами, това е.

О, забравих ние какво предлагаме:
- както вече обяви Бористето - закуска понякога;
- ограничено време;
- детски площадки, зоопарк и веселение;
- пижамени недели със сандвичи, мекички-гевречета, кексчета и сок - следва да си носи пижамата като си идва от къщата. и пантофите. и възглавницата.
- добро настроение, понякога. лошото, може да се пропусне, поради ограниченото време.
- село. имаме си и село, и може да идва с нас. също понякога.

На запитвания със "секс довечера?" няма да отговарям.
И на други запитвания също няма да отговарям.
Просто спешно издирваме нормален и добър "татко".
Също така няма да го вземем ако не е добър.
Има изпитателен срок, но още не сме съгласували времето, защото Борис не може да разбере какво е точно изпитателен срок, но:
- А как ще разберем дали е добър?
- Ще го попитаме и ще го изпробваме. Ъм?!
- Добре, тогава запомни най-първо, че трябва да го питаме дали е добър и после да го изпробваме и чак после ако ни харесва да си го вземем, нали така, мамо?
- Да, Бориското, точно така.

Да.
Така трябва.
Благодаря Ви за отделеното време и сериозността.


______________________________
* розовото бебе на снимката не ни е собствено, но ако някой реши да ни преотстъпи едно бебе братче, може и да отпадне обявата за "татко".
поне за известно време.
защото и братчето ни е в списъка, пък Дядо КОледа живи подаръци не носи.

филии

Филии.
Препечени филии.
Всеки си има своя лек, своята панацея за лоши дни.
Моят лек за тъга и лошо време са препечените филии с масло.
Основно през зимата и есента.
Тогава съм силно подтисната от студа и оскъдицата слънце.
Сякаш не съм жива. В режим "изчакване".
Тогава ям препечени филии с масло.

Всичко започна една зима,преди повече от 20 години с "Шумът на върбите", на Кенет Греъм. Някой беше подарил на брат ми книгата, а после книгата изчезна. Или някой не я върна, по-вероятно.
Не помня.
Спомням си обаче корицата и картини от описанието, наум.
Чели ли сте я? Сигурно сте я чели.
Помните ли Жабока? Той всъщност беше ужасен! Правеше, каквото си поиска, с усещане за недосегаемост, в следствие огромното си наследство, без оглед на щетите и с ужасно отношение към другите животни. И съвсем закономерно, в средата на историята, беше хвърлен в затвора. И там, дъщерята на пазача, се смилила над "бедния и очарователен господин Жабок" и му занесла в затворническата килия "три препечени филии, дебели колкото палец, и намазани толкова обилно с масло, пропило и капещо от филиите с чаша ароматен и подсладен със захар чай".
Слюнките ми потекоха.
И тогава и сега.
И цялата история в книгата, за мен опря до препечените филии.

По-после с "надка ми", в Аachen, в общата й кухня, на Mattschö-Moll-Weg 10, ядяхме препечени филии с масло и си плачехме, или по-скоро преглъщахме сълзи с чай от лайка.
Моят със захар, нейният без.
Въобще голяма мъка беше онази зима.
И сега, като си пишем писма, спомене ли "препечена филия с масло", значи е много тъжна.
Както и аз.
Обикновено през зимата.

И въобще препечената филия сега, ми е като слънцето и високите температури през лятото. Отпуска ме и ми разсейва черните мисли.
Прави ме лека, хрупкава и сочна.
И почти забравям, че кожата ми се бели от студа навън.
Или, въобще че излизам навън след сериозни увещания, как трябва да го направя.
А така обичам да лентяя на припек.

Сега се вторачвам във фурната.
Тя ми източника на душевен комфорт. Препечени филии. Аромат на ванилия или канела. На ябълки и круши. И дюли. И тиква.
Само часовникът й ме стряска понякога, когато иззвъни.
Де да можех да се чувствам, като препечена филия през цялата зима.
С масло.
И сол.
Боже, как мразя студа. Студените ръце. Студените крака.
И оскъдното слънце.
Знам, и преди съм го казвала.
Нищо. Ще отмине. Като всяка година.
А дотогава, филии.
Препечени филии с масло.
И мъничко сол.



----------------
* тук е мястото да напиша:

ТЪРСЯ "Шумът на върбите" на Кенет Греъм.
на български за предпочитане.

тапети

И тази есен пребоядисах у дома.
Като всяка есен.
Като всяка пролет.
Като зазимяване.
Направи си чистичък, уютен и приятен дома, за да дългите дни зимно ползване.
Този път, обаче налепих и тапети.
Не, какви да е тапети.
Тапети от речници.
Запълзяха от коридора, като оставиха само една цветна стена за разкош и приплъзнаха в хола.
До последния лист.

Der Grosse Duden, 1963.
Вероятно това е, моя си начин да се преборя с разочарованието, че не преборих немския.
Лист по лист.
Но пък се получи. Стената от листи.
Моят немски - не.
Дали да не се запиша на френски? Или испански? Или просто да вложа още малко време, само че без Duden-a, този път?!
Знам ли?!
А най-важното сега е, че избегнах вероятността да започне да пада и да се лющи латекса, че след толкова сезонни пребоядисвания, вече го чакам да си пада от само себе си. В този случай може да се радвам на естествено циментово сиво, но нека първо се настроя за този цвят. Още ми е рано, не съм го обмислила добре.
Като с немския. Или френския.
Не съм го обмислила колко точно ми е нужен.
Още.

А сега, от време на време, минавам от хола към коридора с чашка лепилце за тапети, да прилепя разлепилите се.
Но пък е много приятно, един хартиен цвят. Малко пожълтял. И сиви карета и колони от далеч.
70% сиво. Приятно е.
В септември даже миришеха на библиотека. Вече не. Попиха мириса на дома.
Тапети.
Моите чудни тапети от речници.


---------------------------
* Der Grosse Duden, стигна само за едната стена в коридора. Даже не цялата.
Но пък го допълних с:
- английски синонимен;
- английско-български - странно издание с липсващи страници;
- оксфордски синонимен, но крайно неприемлив като структуриране за мен;
- българо-турски;
- за капак две чуждоезични книги - Wie man einen verdammt guten Roman schriebt
и някакъв роман на Стайнбек;
- и да не забравя листите от Der nackte Mensch.

Това е.

** хъм, сега като гледам, май не трябваше да си отрежа всичката коса в октомври.
все едно.
вече е ноември.