Имам една приятелка.
Меги.
Тя е масажистка и ми е приятелка, отпреди да е масажистка.
Но ми е по-близка откакто ползвам услугите й.
Професионалните.
Някак по-интимно близка.
Даже и циците ми е виждала.
И гъза. Винаги ми запрята гащите на ляво на дясно.
А бе, хем ми е неудобно, хем после ми е хубаво.
Чудно нещо е масажа.
Отпуска.
И мускулчета.
И разните меридиани.
И мозъка.
Въобще.
Вероятно, защото аз викам.
Но пък, това е, защото ме боли.
И викам, и плача, и мрънкам. Меги, обаче съвсем професионално, не ми обръща внимание и мачка.
Понякога си мисля дали няма нещо садистично у нея, или да не развивам натам, защото си плащам за тоя садизъм, че и часове си записвам вече. Редовно.
След като ме намачка идва ред на виждането. Или преди това. Зависи.
Нескафе с мляко за мен. Чай за Меги. И цигари за двете. И женски приказки.
Та, в един такъв промеждутък преди или след, Меги каза, че ходи на фотоепилация.
Аз от своя страна като една средностатистическа майка, на която все не й достига време, проявих интерес. И как да не - това е информация от първа ръка. Първа подмишница. Първа (точка, точка, точка). Е, хайде, втора след моята.
Меги ми ми обясни всичко. Най много ми обясни, че трябва да се бръсна 20 дни.
Със самобръсначка. Иначе не.
Не те взимали въобще да те третират.
И така, ден, след ден.
Два масажа между другото.
Нова година.
И след новогодишна и празнична, се присетих за фотоепилацията.
Някак си забравих, обаче, за бръсненето.
Винаги забравям това, което не ми изнася.
Меги ми записва час.
Доразбираме се телефонно, когато измецвам, че не съм се бръснала.
Анулиране на часа.
Миглена включи автоматично на майчинските обороти: Ама, Миле, аз нали ти казах, или-или!
И така.
Крем за бръснене аз си имам.
Каро.
Ако някой не знае да знае, първо почиства идеално лице и второ замества още по-идеално ваксата, ако е свършила.
Ваксата за коса.
Много ясно.
И самобръсначка си имам. Даже няколко. Но само ги имам. Неразпечатани.
Приспивам детето и влизам в банята.
Със всичката си налична смелост.
И с влизането, влязох в приключение.
Аз се къпя с очила. Те се запотяват. Аз ги насапунисвам малко и така.
Без очила има риск да се утрепя.
И понеже не мога едно по едно, а ако може всичко едновременно, за да не се губи време - почвам от косата.
Да мия. Насапунисвам я.
И посягам към крема за бръснене. Той обаче трудно се сапунисва, размазва, разпенва или каквато е там точната му употреба. И мигновено разбрах, защо точно, е така необходима четка за бръснене.
Нямах налична.
Имам само четка за зъби. Четка за коса. И четка за тоалетна.
И трите не стават.
Разпечатвам и самобръсначката и както се навеждам отново, така потича лют шампоан в очите ми.
И мижа.
Бъркам с пръстета под стъкълцата - ръцете ми в крем за бръснене - още по-лошо.
Мия ръцете - не мия косата, защото ще отмия и крема за бръснене, а толкова трудно размазах.
И пак.
Отначало.
Огледалото пак се запотило. Пак мажа със сапун и вода. Пак хващам самобръсначката. Първи раз. Пак ми влиза шампоан в очите.
От там насетне всичко се повтори няколко пъти.
Мъка.
И хлъзгави сапунени пръсти.
И кръв. И тоалетна хартия.
Не. Не се самоубих със светло синя дамска самобръсначка.
Този път не успях. Не че съм имала за цел.
И дано не успея и в следващите 20 дни, че и от промоцията "триъгълник + мишници" ще остана ресто.
Оставих банята в кръв и крем за бръснене.
Нямах настроение да бърша и чистя.
Нито тогава, нито после.
Не. И кръвта, не беше толкова много, но с толкова много прорезни се бях украсила, колкото фиби съм успявала да сложа на главата си.
Е това беше образно, защото съм стигала до 40. Фиби.
И толкова, толкова много парченца залепнала тоалетна хартия по промоционалния пакет, че ми се доплака. За мене си.
Нагласих се като коледна елха с пресечен изкуствен сняг. Сняг на парцали.
Нагласих се като коледна елха със светлосинята си дамска самобръсначка.
И с дясната си ръка.
И броя.
От вчера броя. 20 дни.
Само дано не са 20 бръснения, че тогава вече ще отида в бръснарски салон.
Като ще ме бръснат, поне да съм жива.
И хубава.
Ще се обадя на Меги, за всеки случай, да питам - дните на брой бръснения ли са равни.
милк - само ако може да знае какво за мазане се ползва и кое е правилно по посока на косъма или обратно. "По посока" е по правилно, нали?!
1 коментар:
...и - дан пропусна - много ценно писание, обичам ти натурализма аз, много, може би щот на мен не ми се отдава пред трето лице (да не помисляме въобще множественото число), само в огледалото;-)
Публикуване на коментар