пердета

Винаги съм харесвала пердета.
Ленени пердета.
Или американ.
Пердета, с цвят на употребени корабни платна.
Не съвсем бели, но бели.
И в никакъв, ама в никакъв случай искрящи от белота. Алергична съм към бели пердета и бели стени. Или ги сменям или боядисвам.
Сменям пердетата.
Боядисвам стените.
Всъщност за първи път имам истински пердета у дома.
Моите първи истински пердета у дома.
Едва ги преглъщам.
И все пак ги преглъщам, защото освен, че си ги купих, си ги и избрах. При все, че думата "избор", отнесена към пердетата у дома, е относителна и многозначна.
Или, моите пердета, не са в цвета, който така силно исках.
Не са и така любимите ми ленени пердета - такива каквито си ги представям, а аз все така си представям идеалните ми пердета.
Не са и ушити така, както си ги представях. Но пък ми се вместиха идеално в ремонтния дефицит.
И сега, имам пердета, които не харесвам особено, но пък са приемливи.
Понякога.
И така, приемливи бяха, докато не се загубих в огромния детски магазин. При пердетата точно.
Пердета в детския магазин.
145 х 280.
15,99.
И замижах.
Ама няколко дни мижах.
Така и така нямам лелеяните ми ленени пердета, да взема поне малко ресни. Те, че няма да ми се вържат на тафтата, няма, ма малко цвят и настроение в оранжево би било...
Шокиращо.
Шокиращо, бе!
Как не паднах от стълбата, докато нанизвах кукичките!
А те и без това се нанизват трудно.
И въобще - труд с омраза.
Първо се сурна корниза, защото видите ли, точно където го сметнахме с дядото да дупчим, се оказа трегер. То и дядото не ми е на мен никакъв дядо, да не говорим и майстор, а в крайна сметка и като готвач не струваше, но това е друга тема.
Та, кой ти ще маже за две дупки и ще дупчи на ново - подсилихме с конци.
И като се сурна, корниза, с ония ми ти пердета и сега отверка ли да търся, корниз ли да държа?!
Майната му на корниза. Ако ще да пада.
Ще си сложа щори и сбогом пердета, сбогом мъка.
Тъкмо от кафявите пердета ще си ушия шоколадова бална рокля. Натурално шоколадова бална рокля. Да ми отива на красивите обеци.
Ммм.
Е, не падна корниза.
Намерих и два различни винта по мярка.
За различните дупки.
Развинти. Още, още. Леко и тегли, че заяде. А сега завинти. Натегни. Дай пак. Готово.
Сега пердетата.
Ресните де.
Е, сложих ги.
И се дръпнах да огледам - съвсем по майсторски.
И не.
Не ми пасват на бежавите. Ама чак ми избодоха очите. С кафявите? Как можах тая мисъл порочна да възпроизведа. Ами да. С кафявите си тичат. Хайде на стълбата пак. Изнизвай трите парчета. Нанизвай по обратен ред.
А са свали ръцете.
Ръцете.
Не ги и усещам. Повтарям си командата наум. Свалям и гледам.
Ммммм... мне. Не точно, ма по-бива.
Сега и от другата страна.
Същото.
Почивка.
Остана ми само последното парче.
Дали, пък да не взема и от шарените ресни. За иззад и помежду пастелните парчета лъскава тафта.
И за да е пълен кича.
А тафтата е лъскава в принцип, но аз това не го знаех още, в не особено осветения магазин. И на всичките ми пастелни и убити меки цветове, е като космически кораб. Вражески космически кораб.
Вражески космически кораб превзел прозореца ми към света.
Лъскава тафта и ресни с китайски полиестерен вкус.
Все едно.
Докато падне корниза.
Или да отида до детския магазин и утре.
За няколко лъскави оранжеви възглавнички.
Подлакътници.
Така ще ми бляска и прилъсква от няколко места.
И ще ме разконцентрира.
От прозореца и пердетата, които нямам. Все още. Сега имам лъскавини. Като светна спота.
Сега.
Сега, ще съм кралицата на блеснулките, в дневната на Кича.
Или де оставя само нощните лампи да светят и ще ми е приятно.
Донякъде.
Но пък няма да съм беазапелационната кралица на блеснулките и лъскотийките.
Винаги съм харесвала пердета.
Ленени пердета.
Или американ.
Пердета, с цвят на употребени корабни платна.
Не съвсем бели, но бели.
И в никакъв, ама в никакъв случай искрящи от белота.
Ще ги имам.
Някога.
След щорите.
Които пък ще дойдат след като падне корниза.
Окончателно и веднъж завинаги.
Те са ми романтични. Най-романтични на сърцето ми са красиви и меки пердета, поглъщащи светлината.
За пердета от органза, в спалнята, пък въобще няма да отварям дума.
Щот е виновна майка ми. Тя ми отпусна две маломерни, но за сметка на това страхотни пердета. А такива други не намерих.
Ииии...
И там, докато падне корниза.
Да, авантата винаги ме е набутвала. Не ми подарявайте нищо, освен ако изрично не бъде оказан подаръка, моля.
Страшното за мен идва по-после, защото.
Пердета.
Винаги съм харесвала пердета.
А са толкова трудни.
Като всички хубави неща които харесвам.

милк - ще потърпи, ще потърпи, пък накрая, каквото сабя покаже. Или портомоне.
Аз обаче съм лигла и си искам онея пердета, дето така прекрасни си ги представям.
* американ - е вид паму4ен плат. Много приятен мръсно бял ванилов цвят.
И много се мачка.
Но е наистина чудесен.

***исках първо да пусна за фото-
епилацията.
Но така бях набрала от пердетата, че не можа да пробие. а и така си починах. сега отивам да закача последното парче перде.