слушалки

Слушалките, това е музика. А аз слушам много музика.
Всякаква музика.
С МР3 плейър и слушалки, когато ходя пеша, когато се возя в трамвай, когато се придвижвам от някъде до някъде.
А сега и на балкона, когато пуша или вътре, въобще. Или поради стечение на обстоятелствата и пренаселеност, слушалките ме изолират.
Поне частично.
Поне от време на време.
Спестяват ми мърсотията навън, а също и подвикванията на всякакъв род кретениън.
И някак си, правят слънцето по-ярко и по-топло.
Слушалките.

Една година без удоволствие за мен, навън - Борис ми счупи, керемидено-червения плейър, в прилив на откровен яд и несъгласие.
А също и любимите ми слушалки.
Съвсем умишлено и наказателно, оценил адекватно полезната им стойност за мен.
Е, аз му изхвърлих, един добър набор от коли.
Също умишлено и наказателно, но това не ми върна плейъра.
Нито го направи (Борис), неразрушителен.
Но пък беше лишен за дълго от награди. Както и аз, защото без моето лишение, неговото се оказва съвсем невъзможно.
И си купих си нов плейър. Преди месец. От както започна гормитската инвазия над общия ни бюджет.

И си купих нов.
Не много красив. И не много удобен.
Такъв имаше. В момента.
Защото и аз така - всичко сега, на момента, веднага го искам.
Или не го искам въобще.
И слушалки нямаше. Такива каквито искам и каквито обичам. И най-много каквито са ми удобни.
За сега карам с комплектните. Онези малките, дето се слагат в ушната мида.
Е, в моите уши те не влизат.
Изпадат и ми убиват.
Лепя ги с двойно залепяща лепенка. Един път за слушалчицата и втори път за ухото.
И обикалям, за личния ми размер слушалки.
Без микрофон.
И без грозни, налудничави, техно цветове.
Слушалки.
За мен.
И гормити за Борис.
Чудна пролет се очертава.
А ако се класира дете ми и за близката детска градина - съвсем.