женките са гадни.

"Не искам да порасна, не искам да порасна, аааАз не съм ти гаджееее.", пее Чаудър, от едноименния детски анимационен филм.
Така пее и сладкият ми петгодишен син.
И също цитира приятно точно любимият ни Чаудър: "Женките са гадни."
И аз го разбирам.
Женките наистина са гадни.
Малките женки.
С техните розово-лилави въздушни рокли.
С блестящите си фиби и пъстроцветни ластичета за коса.
С малките си лъскави чантички, които важно разхождат, пълни със всякакви дрънкулки и блеснулки, каквито ние нямаме.
Те ни дразнят и ни привличат, както блеснулките привличат свраките грабливи.
Отварят току под носа ни фамозните си дамски чантички и разливат, пред изтръпналите ни от бонбонено розово очи, бляскави фулмастери, glitter-и, малки печатчета с Ягодов сладкиш, гривнички с висулки, формички за миниатюрни пясъчни фигурки в пластмасови цветове, и множество странни предмети като капачка от червило, кутийка от сенки, четка за руж, гребенчета и помни-ли-се-какво-ли-още-не.
Те, в същност, са нашия невъзможен ягодов сладкиш.
Ние сме зашеметени.
И съсипани.
Особено синът ми.
И най-вече аз, защото следва да го съвземам, след всяка поредна дразнителка, а те ужасно, ужасно много му налитат. И в тъмното даже.
- Здравей, аз съм Радина,а ти как се казваш? Аз много те харесвам и искам да съм ти приятелка.
Борис загубва ума и дума.
Изпуска стола, а после го вдига и замахва.
А аз заставам между стола и Радина, не за друго, а щото ми омръзна да се извинявам, да плета шапки, да издирвам и купувам най-сладките фиби и лепенки за нокти, а също и да шия подплата за зимни вълнени панталони на опердашени малки госпожици.
Стола е единичен случай.
Обикновено замахва с ръка.
Но със стола би било по-безболезнено, в интерес на истината, защото тежестта му отнема голяма доза от борисовата сила.
Да.
Женките са гадни.
Суетни, надменни и лукави.
Те нас ни пързалят и ни подхлъзват.
Те са нашата лепкава розова дъвка, пълни с розово-ароматен захарен сироп, от който слюнката ни потича.
И лепнат не само зъбите и ръцете ни.
Полепват в мислите ни.
Завинаги.
И как да науча малкото си момче да ги харесва и обича, като те нас ни trick-ват всеки ден?!
И идея си нямам.
Но не спирам да се опитвам.
Малкото ми момче разточва съботно-неделното ни кроасанено тесто, омесено най-старателно от "брашно, масло и скука.", и пее:
"... женките са гадни, женките са гадни, женките са гадни, аз не съм ти гаджеее ".
Пее и удря тестото с точилката.
Вдъхновен и екзалтиран.
Женките умеят да предизвикват у него Гнева, защото точно, когато малкото ми момче се е привързало и настроило да е внимателно, малката фръцла го зарязва, заради току-що появила се друга бонбонена фръцла. А после зарязва и фръцла No2, и пак се връща при сладкото ми момче, което вече повярвайте ми, никак, ама никак не е сладко, зарязано, злопаметно и забранено.
Да.
О, как ми липсва Чаудър.
Не, не.
О, как ни липсва Чаудър.
Кой ли идиот разбута програмната схема на cartoon network?!
Сигурно някоя пораснала бонбонено розова Панини.
Пфу.



____________________
много важно:
* мили майки и татковци на бонбонено розови момичета, ние в действителност съвсем не мразим бонбонено-розовите Ви момичета.
** ние харесваме вашите прекрасни бонбонено розови момичета много и завинаги.
*** а аз лично, най-не-благородно им завиждам за всички бонбонено розови аксесоари, които притежават, и които невинната им възраст им позволява, правейки ги още по неустоими и невъзможни за мен.
аксесоарите имам предвид.


.