неделно.

Не ме търси
В неделя до обяд.
Заета съм.
И съм пила кафе. Повече от час и половина.
Понякога ми се иска да бих пила друго.
Ей, така за безразсъдство.
Но и така е добре. За през прозореца. Или от балкона, ако не е твърде студено.

Гледам футбол.
В неделя.
Неделен футбол в двора на училището.
И мъже.
Много мъже.
Само мъже.
Поне дузина.
Около 30те и отгоре.
Завършени и финализирани тела. От тук насетне започват щетите на времето, но мен това не ме интересува сега.
Харесвам ги такива, каквито са.
Към момента.
Други не ги и искам. Нито по млади. Нито подобрени.
Харесвам ги такива.
И поне половината бих овършала, ако не пиех само кафе и вода, а нещо друго. Ей, така за кураж.
Даже и бинокъл не ми трябва. Долкова съм близо, че ако извикам тихо ще ме чуят.

Мистър Ориндж. Идеален. И височина и пропорции. Той е суетен. Оранжевия ми манекен. Него го чакам специално да дефилира неделно и да го преглътна.
Между втората и третата глътка.
И Сивия - слаб, с фина структура и издължени мускули. И възлести пръсти предполагам. И щръкнали кокалчета на глезените и китките.
И Девятката. Малко не ми е сайз, ма не може да искам всички да достигам само на пръсти. Даже ми е тамън като се замисля. И хубав.
И зъл.
И вратаря, и той. Него го гледам и в събота. Идва сам и рита на стена. Той е сладък и объл. Гушкав и тъмен. Харесвам го също.

В неделя не правя закуска.
Гледам мача.
Няма значение кой бие. Или вкарва голове. Аз съм за всички.
Или поне за половината. Те пък не са и в един отбор, което няма и значение.
Най ме радва като вкарват на близката до мен врата - тогава се затичват срещу ми вкупом. И рефлексивно потъвам навътре, защото страшна вълна от тестостерон ме залива.
И през прозореца даже.
И ми омекват колената.
Отивам да си взема стола от спалнята, защото в бързината да не пропусна мача, забравям предварително.
Не пропускам да се изкъпя, обаче.
След мача.
И да сменя женските си гащи. За да мога да изляза навън, при все че пак, ме надушват уличните псета.
Аз тях ги заобикалям.

Веднъж бях поканила приятелка на кафе.
В неделя.
Тя не можа да оцени красотата на неделния ми прозорец.
Заля ме с непотребни ми, омразни клюкини и ми съсипа тръпката.
От тогава не си развалям неделите.
Затова, не ме търси.
В неделя до обяд.

В неделя на обяд готвя сандвичи.
Студени сандвичи.
Как се готвят студени сандвичи ли?! Ей, така. Лесно и бързо. Даже и рецепти има. В готварските книги.
Готвят се, значи.
Или, в неделя готвя многопластови студени сандвичи. Отхапвам и дъвча.
И чакам.
Да се стопли.
Времето.
И неделите през пролетта, също чакам.
И всички тези облечени сега мъже - полуголи в неделя преди обед, пролетно.
Чудни са неделите ми. Воайорски. И добре, че това ми стига.
Само това.
Засега.

милк - харесва този футбол в двора на училището. харесва го много.