Явор и аз

Явор е най-добрият ми приятел мъж от 7-8 години. Не знам точно колко. Не помня. Вероятно, защото ми е най-споделителен от първата секунда виждане.
Да, в последните години почти не успявам да го виждам, но пък искрено вярвам, че все така ми е най-добър приятел. И на всяко виждане, все едно за последно съм го видяла вчера или преди два дни, а се е случвало да мине и година.
Явор е готов да ме изпрати на централна гара на нощния за Варна, защото се ужасявам да минавам през подлезите. Да иде посред нощ да ми купи "панадол" за Борис. Даже ми разрешава да пуша в колата му и да пия кафе вътре. А също и да ми монтира шкафчето в банята, нищо че не млъквам, а в банята гласа ми кънти в пъти. И също е така добър да направи с мен "един билет време" блъскащи се колички в Южния парк, когато е почти лято.
Аз пък само и единствено за него правя бисквитена торта "за вкъщи". И с удоволствие.
Или, простичко: Явор, а в телефона: yavor mi . "Явор на мене ми".
Вероятно "моята" Петя, ще каже, че е най-добър приятел на нея, но това няма значение към момента, щото тя пак е бременна и пак не от Явор, въпреки дълбочинността на приятелството.
Какво е едно дете от истински приятел, при положение, че раждаме деца от истински кретени - добре, че поне сме ги обичали и децата са ни хубави.
Така че, все тая.
Нищо, следващия път.
За щастие.

- Яворе,
- Опа.
- Ах, революция!
Какво правиш, Яворе ми?
Сега, след като ми се обади и се видяхме, миналия месец? Примерно? а?
- Ааааахахаа, требва пак да го направиме.
- Нали? Да, ама не точно същото, щото някак си нямам спомен, пък аз нали знаеш използвам си паметта.
От време на време.
Като много ми дойде минуса.
Гадняр! Гадняр си ти!
Как можа да ме литнеш пак?! А? Поне добре ли си? Има ли полза от лечението?
- Утре съм на биопсия (нинджаааа).
- Ааа, биопсията вече ти е като парти тайм, а? Аз да взема да дойдем в болницата с бяла престилка и касинка с двона синя лента, щот вероватно това е единствения начин да си общувам с тебе и в реално измерение.
- Айде верно! Алексанровска, ще те чакам към 09:30.
- Айде, айде.
- Как си ти, Милканка?
- Крива съм.
- Що, Милканка?
- С таз косица съм като мъж, Яворе.
Поне кур да имах да се наеба, щот със сигурност мога да се посмея със себе си, а и доверие си имам, та е вероятно и секса да ми се получи, при това положение.
- Мен пък ме кефи, ама верно.
- Оф, и мен. Понякога. Като с дългата коса. И тя ми харесваше понякога.
Ей, така ш си умра, Яворе - незадоволена и неудовлетворена.
Баси мъката.
- Няма бе Милканка, нали ще се жениме, като вече немаме потребности. Аз съм почти готов.
- АаааааааааааааааааааааА, Яворе, фанах се за челото от ужас. Почти готов викаш.
Да взема да ида да си махна яйчниците, жлезите, да ми нулират хормоните, да ми поразчистят мозъка и к'во още остава?!
Как като "немаме потребности". Аз и като остарея пак ще съм си все недоволна, само че бабичка.
Така де, спра ли да искам, копам си размера, легам и умирам.
- Чакай биопсията и може да пришпориме нещата.
- И Яворе, ти чакай, щот аз съм само на 35 (словом пак на тридесет и пет), та, искам официално да ти заявя, че ако още една година секса ми се размине - ще ти се наложи да правиш секс с мен, в името на доброто ми психическо, а и физическо здраве.
Еднократно - да съм сигурна, че съм в ред.
Вероятността да ни се получи секса е за подценяване, но в случай на ситуация поне ще се посмеем от сърце.
И ако сметаш да ме питаш - що точно аз?
Отговарям ти изпредварително: защото само с теб ми е смешно и забавно, и едновременно спокойно.
И щото към момента все още не познавам някой друг, дето да ми е хем удобен на мен за секс, хем доверителен, хем забавен.
Това е.
И или се тръшвай и умиргай, ако не мож се преглътна, или се моли, на оня сексист Божето, да ми реди некой, щото вече ми е ред.
- Нема проблем, а за смях ще има със сигурност - требва да ме видиш гол.
- Яворе, ние смеха и с дрехи си го докарваме в повече, но в цялата серозност, с която те информирам, какво ще ти се наложи, следва да ти дам и извинение, в случай че наистина ти се наложи и то е:
"Това, скъпа, не е, каквото си мислиш, не просто някакъв си секс, изневяра и прочие, а АКТ НА МИЛОСЪРДИЕ към изпаднал в нужда приятел. А както знаеш, приятел в нужда се познава."
Че и Коледа наближава, да не обяснявам и за българската Коледа, детски селища и прочие смс-ни кампании.
Поне за смс-и не се набираш.
- Така е, Милканка, във всека нужда, така да се каже.

Разбрахме се.

И тук само да отбележа, че с искрено задоволство и мечтание си ограждам желани неща в каталози. Или отмятам страници във favorites. И дори да знам, че повечето, ако не всички никога няма да имам, то докато ги ограждам се чувствам истински доволна и притежателна. Та, се замислих, дали ако започна да си ограждам мъже на картинки, няма да се почувствам задоволена и пълна. Нямам предвид бременна.
Знам ли?!
Знам, ами! Няма. Но пък би било изключително удобно.
За мен.

Та, моли се, Яворе ми, да не ти се наложи да си милосърден към мен.
Мдам.
Оу, и много поздрави от мама.