масаж, кръв и крем за бръснене

Имам една приятелка.
Меги.
Тя е масажистка и ми е приятелка, отпреди да е масажистка.
Но ми е по-близка откакто ползвам услугите й.
Професионалните.
Някак по-интимно близка.
Даже и циците ми е виждала.
И гъза. Винаги ми запрята гащите на ляво на дясно.
А бе, хем ми е неудобно, хем после ми е хубаво.
Чудно нещо е масажа.
Отпуска.
И мускулчета.
И разните меридиани.
И мозъка.
Въобще.
Вероятно, защото аз викам.
Но пък, това е, защото ме боли.
И викам, и плача, и мрънкам. Меги, обаче съвсем професионално, не ми обръща внимание и мачка.
Понякога си мисля дали няма нещо садистично у нея, или да не развивам натам, защото си плащам за тоя садизъм, че и часове си записвам вече. Редовно.
След като ме намачка идва ред на виждането. Или преди това. Зависи.
Нескафе с мляко за мен. Чай за Меги. И цигари за двете. И женски приказки.
Та, в един такъв промеждутък преди или след, Меги каза, че ходи на фотоепилация.
Аз от своя страна като една средностатистическа майка, на която все не й достига време, проявих интерес. И как да не - това е информация от първа ръка. Първа подмишница. Първа (точка, точка, точка). Е, хайде, втора след моята.
Меги ми ми обясни всичко. Най много ми обясни, че трябва да се бръсна 20 дни.
Със самобръсначка. Иначе не.
Не те взимали въобще да те третират.
И така, ден, след ден.
Два масажа между другото.
Нова година.
И след новогодишна и празнична, се присетих за фотоепилацията.
Някак си забравих, обаче, за бръсненето.
Винаги забравям това, което не ми изнася.
Меги ми записва час.
Доразбираме се телефонно, когато измецвам, че не съм се бръснала.
Анулиране на часа.
Миглена включи автоматично на майчинските обороти: Ама, Миле, аз нали ти казах, или-или!
И така.
Крем за бръснене аз си имам.
Каро.
Ако някой не знае да знае, първо почиства идеално лице и второ замества още по-идеално ваксата, ако е свършила.
Ваксата за коса.
Много ясно.
И самобръсначка си имам. Даже няколко. Но само ги имам. Неразпечатани.
Приспивам детето и влизам в банята.
Със всичката си налична смелост.
И с влизането, влязох в приключение.
Аз се къпя с очила. Те се запотяват. Аз ги насапунисвам малко и така.
Без очила има риск да се утрепя.
И понеже не мога едно по едно, а ако може всичко едновременно, за да не се губи време - почвам от косата.
Да мия. Насапунисвам я.
И посягам към крема за бръснене. Той обаче трудно се сапунисва, размазва, разпенва или каквато е там точната му употреба. И мигновено разбрах, защо точно, е така необходима четка за бръснене.
Нямах налична.
Имам само четка за зъби. Четка за коса. И четка за тоалетна.
И трите не стават.
Разпечатвам и самобръсначката и както се навеждам отново, така потича лют шампоан в очите ми.
И мижа.
Бъркам с пръстета под стъкълцата - ръцете ми в крем за бръснене - още по-лошо.
Мия ръцете - не мия косата, защото ще отмия и крема за бръснене, а толкова трудно размазах.
И пак.
Отначало.
Огледалото пак се запотило. Пак мажа със сапун и вода. Пак хващам самобръсначката. Първи раз. Пак ми влиза шампоан в очите.

От там насетне всичко се повтори няколко пъти.
Мъка.
И хлъзгави сапунени пръсти.
И кръв. И тоалетна хартия.
Не. Не се самоубих със светло синя дамска самобръсначка.
Този път не успях. Не че съм имала за цел.
И дано не успея и в следващите 20 дни, че и от промоцията "триъгълник + мишници" ще остана ресто.
Оставих банята в кръв и крем за бръснене.
Нямах настроение да бърша и чистя.
Нито тогава, нито после.
Не. И кръвта, не беше толкова много, но с толкова много прорезни се бях украсила, колкото фиби съм успявала да сложа на главата си.
Е това беше образно, защото съм стигала до 40. Фиби.
И толкова, толкова много парченца залепнала тоалетна хартия по промоционалния пакет, че ми се доплака. За мене си.
Нагласих се като коледна елха с пресечен изкуствен сняг. Сняг на парцали.
Нагласих се като коледна елха със светлосинята си дамска самобръсначка.
И с дясната си ръка.
И броя.
От вчера броя. 20 дни.
Само дано не са 20 бръснения, че тогава вече ще отида в бръснарски салон.
Като ще ме бръснат, поне да съм жива.
И хубава.
Ще се обадя на Меги, за всеки случай, да питам - дните на брой бръснения ли са равни.



милк - само ако може да знае какво за мазане се ползва и кое е правилно по посока на косъма или обратно. "По посока" е по правилно, нали?!

средностатистическа. секс и супа.

"... Путка незадоволена ти си
Путкааааааа НЕзАдОвОлЕнаааа..."

Клиторен оргазъм, Хиподили, Хиподил

Аз съм нормална жена.
На тридесет. Тридесет и три.
Аз съм нормална жена. Средностатистическа. С нормални нужди и нормални потребности.
Имам ежедневна нужда от секс.
Или поне през ден, по няколко пъти. Секс.
И нямам секс.
Нито всеки ден.
Нито през ден.
Нито даже през месец.
И за да съм съвсем честна и през година нямам. И през две. И през три.
Сякаш карам втора девственост. И чакам. Не, не чакам принца на бял кон. Нито дори принца на колело. Даже и принца с кола не ме вълнува.
Пък и те принцовете посвършиха. А тези дето останаха, те не ме вълнуват също. Не са средностатистически. Не ми отиват.
Сякаш чакам някой наличен или не да ми отключи тръпката. Тая, дето съм я заключила и съм изхвърлила ключа.
За да не се изкушавам и да не се пилея в недоволство.
Не мога правя секс със случайни мъже.
Не мога да правя и секс с мъже, които не обичам.
А това, че те мен ме желаят, няма значение. Повечето не умеят да си поискат секс. А които умеят - не смеят. От мен да поискат. Е, как тогава ще прави секс с мен след като не смее да ме пожелае?! Ма, не помежду два вица или докато сменя скоростите, а в прав текст.
Това е тревожно ми.
А не липсата на секс, или по скоро неналичието на такъв.
Аз мога да говоря за това.
Не ме притеснява. Реалностите никога не са ме притеснявали.
Сякаш разменям рецепта с приятелка.
А, забелязваш ли как все до готвенето извъртам нещата?! Да умееш да готвиш е ласкателно за егото, но за това друг път. Просто ми хрумна.
Аз мога да говоря свободно, за това че твърде дълго нямам секс.
Научаваш се да нямаш.
За мен сексът е важен.
Жизненоважен.
Като дишането.
Като ходенето.
Като притварянето на клепачите.
Сега, сякаш дишам наполовина. С половин дроб. Или съм инвалид. Научаваш се да ходиш с патерици. Не, не. не ползвам вибратор. Не ми харесва. Не ме целува вибратора и не се смее на шегите ми. А за мен е важно да има с кого да се смея. Останалото са подробности. Или сякаш съм незряща. И ме връхлитат цветове в безцветното. Всъщност не знам какво е да не виждаш, само така си представям.
Представям си често различни неща. Това го умея.

Не е, толкова страшно.
Преживява се. Или както казах, научаваш да живееш различно от приетото за нормално. Научаваш се да не ти липсва. Научаваш се да не се отразява на отношенията ти с другите хора.
Научаваш се да си деен и трезв, при все че дишаш на пресекулки.
Аз съм нормална жена.
Средностатистическа. С нормални нужди и нормални потребности.
И нямам секс.
Имам дете. И, не, не съм Дева Мария, но пък нямам и наличен Йосиф, така че категорията вече става изключително сложна. Но пък при мен обикновено нещата се усложняват в движение, та това не ме изумява.
Изумява ме друго.
Изумяват ме мъжете, които познавам. Те са чудесни, но не са моите мъже. А аз познавам много. Даже и един мой мъж няма.
В тях секс аз не разпознавам.
Или, има. Един. Той, не е мой, обаче.
А нечий друг. И понеже този филм аз вече съм го играла, не искам да го играя пак. Финала винаги е кофти.
Финала даже не ме интересува. Не харесвам горчив послевкус.
Обичам питателна храна, ароматна със смесени вкусове. Или за филми говорех?!
Все едно.
Загорялата тенджера прецаква всичко.
И времето и усилията.
Нагара винаги носи тежка атмосфера.
Понякога успяваш да почистиш, но тенджерата никога не е същата.
Понякога не.
Изхвърляш я. И странно, продължаваш да търсиш все същата тенджера, при все, че е загорила усилията ти.
Същата като функционалност.
Няма.
Спрени са от производство. Изчерпани са.
Или ти самия вече си вложил други функции в тази вещ. По-вероятно.
Аз съм нормална жена.
Средностатистическа. С нормални нужди и нормални потребности.
И нямам секс.
Ще сготвя супа.
Добрият готвач умее да готви супа.
Или да мина на телешко - то винаги е алангле.
Не докрай, не съвсем.
Много инвестиции, малко удоволствие.
Не ми харесва - аз съм рационална.
Ще сготвя супа, както казах.
И препечени филийки.
С крема сирене.
И сладко от вишни.

милк - готви с удоволствие, по задължение и по памет.

-----------------------------------

* моля, бъдете така добри, не ми предлагайте приятелско рамо и секс. Не мога да приема такава услуга.
Аз с приятелите си не правя това.
Приятелките си също не чукам.

** душевния ми ексхибиционизъм няма спирачки. Аз също. Вероятно, за жалост. А вероятно - не.
Пък и - така ми харесва.

неделно.

Не ме търси
В неделя до обяд.
Заета съм.
И съм пила кафе. Повече от час и половина.
Понякога ми се иска да бих пила друго.
Ей, така за безразсъдство.
Но и така е добре. За през прозореца. Или от балкона, ако не е твърде студено.

Гледам футбол.
В неделя.
Неделен футбол в двора на училището.
И мъже.
Много мъже.
Само мъже.
Поне дузина.
Около 30те и отгоре.
Завършени и финализирани тела. От тук насетне започват щетите на времето, но мен това не ме интересува сега.
Харесвам ги такива, каквито са.
Към момента.
Други не ги и искам. Нито по млади. Нито подобрени.
Харесвам ги такива.
И поне половината бих овършала, ако не пиех само кафе и вода, а нещо друго. Ей, така за кураж.
Даже и бинокъл не ми трябва. Долкова съм близо, че ако извикам тихо ще ме чуят.

Мистър Ориндж. Идеален. И височина и пропорции. Той е суетен. Оранжевия ми манекен. Него го чакам специално да дефилира неделно и да го преглътна.
Между втората и третата глътка.
И Сивия - слаб, с фина структура и издължени мускули. И възлести пръсти предполагам. И щръкнали кокалчета на глезените и китките.
И Девятката. Малко не ми е сайз, ма не може да искам всички да достигам само на пръсти. Даже ми е тамън като се замисля. И хубав.
И зъл.
И вратаря, и той. Него го гледам и в събота. Идва сам и рита на стена. Той е сладък и объл. Гушкав и тъмен. Харесвам го също.

В неделя не правя закуска.
Гледам мача.
Няма значение кой бие. Или вкарва голове. Аз съм за всички.
Или поне за половината. Те пък не са и в един отбор, което няма и значение.
Най ме радва като вкарват на близката до мен врата - тогава се затичват срещу ми вкупом. И рефлексивно потъвам навътре, защото страшна вълна от тестостерон ме залива.
И през прозореца даже.
И ми омекват колената.
Отивам да си взема стола от спалнята, защото в бързината да не пропусна мача, забравям предварително.
Не пропускам да се изкъпя, обаче.
След мача.
И да сменя женските си гащи. За да мога да изляза навън, при все че пак, ме надушват уличните псета.
Аз тях ги заобикалям.

Веднъж бях поканила приятелка на кафе.
В неделя.
Тя не можа да оцени красотата на неделния ми прозорец.
Заля ме с непотребни ми, омразни клюкини и ми съсипа тръпката.
От тогава не си развалям неделите.
Затова, не ме търси.
В неделя до обяд.

В неделя на обяд готвя сандвичи.
Студени сандвичи.
Как се готвят студени сандвичи ли?! Ей, така. Лесно и бързо. Даже и рецепти има. В готварските книги.
Готвят се, значи.
Или, в неделя готвя многопластови студени сандвичи. Отхапвам и дъвча.
И чакам.
Да се стопли.
Времето.
И неделите през пролетта, също чакам.
И всички тези облечени сега мъже - полуголи в неделя преди обед, пролетно.
Чудни са неделите ми. Воайорски. И добре, че това ми стига.
Само това.
Засега.

милк - харесва този футбол в двора на училището. харесва го много.