Харесвам Коледа.
Особено много, откакто имам най-личния ми.
Вероятно, защото, благодарение на него вече нямам цветя у дома и изкуствената елха ми идва тъкмо навреме в средата на всичките месеци студ.
И в целата ми омразна зима, ме спасяват само коледната украса и светлини. И най-тъмните улици, стават светли и празнични.
Само заради украсата и светлините съм склонна да преглътна студа дето идва в януари и февруари.
И ако трябва да съм честна, до средата на януари бивам, поради след празничност и все още наличната украса и светлини.
Към средата на февруари, обаче, така ме е стегнало цялото същество от студ, чак до мозъка, че съм готова да легна и да не стана изпод завивката един месец. И пак само заради най-личния ми излизам навън.
Стискам зъби и излизам.
И така до април - тогава някак си започва да ми олеква на захапката, че много студ набирам в зимното време.
А в май, просто ми отваря ципа на душата. И ако можеше лятото да е поне шест месеца.
Само ако можеше.
Ма, не може.
Затова - емнайсе ката дрехи, че като се сурнеме с дребния, поне да се търкалям и да не боли толкова, защото за разлика от него не падам от метър височина ми от ма-а-а-лко повечко.
Вероятно затова Коледа е през зимата.
Ей, така - утешително.
Ама на мен не ми е достъчно за утеха.
Поне у дома е топло и приятно и бързаме да се приберем.
Печем кексчета и клечим до фурната да ги чакаме за когато станат готови.
Слушаме детски снежни песни. И пеем. И танцуваме.
И най-много, чакаме дядо Коледа.
И двамата.
Той заради подаръците, аз - заради него.
И да, подаръците също са ми приятни, но не много.
Твърде много усилия и пари за традиционна размяна на подаръци - или в нашето семейство все едно тенденциозно подаръците ги получават децата - аз и брат ми все още спадаме в категорията, понякога. А най-много синът ми.
И подаръците, обаче, не са в състояние да ми отмахнат повсеместния сезонен студ.
Затова украсявам елхата най-късно в началото на декември. Някак коледно и вълшебно ми е с елха в най-празничния зимен месец. Че и в следващия даже.
За мен елхата и украсяването й не е никак проста работа и никога едно към гьотере. Или имам си аз строга система на украсяване - диагонално с овали и най-вече симетрично - бели стериопорени топки, червени барабанчета и панделки.
Миналата година Борис ми пренареди схемата на украсата, ен пъти.
Той през деня пренарежда, аз като заспи връщам в изходно положение.
И така всеки ден, докато я прибрах.
Натоварващо сетивата ми беше.
А по-предната година, всичкото украс го смъкваше по няколко раз на ден.
Тази година украсихме елхата заедно.
Голяма радост.
Ама голяма.
Даже и лампичките склоних да й намотая, заради мойтинкото ми.
И БАМммм!
Гръмнаха. Ама със пушек и светкавица - егати си и сила в тея лампички пикливи.
Още ми е ядно, защото ми бяха много хубави - черен кабел и няколко режима на светлини.
А сега откъде да намеря същите?!
Поне от резултата с елхата сме доволни и двамата.
Пълно щастие.
Че и украсата, още си е в изначален вид, като изключим, единичен пристъп на ярост, защото малкото ми момче било сърдито за нещо си.
Е, преседя елхата на балкона няколко дни, до успокоение на живущите и сега от време на време закачаме по някоя от изпадналите играчки.
Оцеляха и снежинките по прозорците.
А след това написахме и писмото до дядо Коледа.
Още по-миналата седмица.
Изпърво писах с неговата ръчица, ма след четвъртия ред продължих сама, че много дълго се очерта да бъде желанието.
И писмото на моя хубавец - на простора.
С четири щипки го защипа. Собственоръчно. Можеше и с повече, ма беше много студен ден и го внесох за отрицателно време.
На сутринта - забравил. Привечер му казвам (разбирай, ентусиазирано се провиквам, щот да създавам изненада и емоция на радост и о4акване):
- Борисееееее, ела да видиш, мамо, джудженцето е минало и е взело писмото ти. Значи дядо Коледа ще ти изпълни всичките желания! Ела, ела, да видиш!
И отговор точно не последва, а рев:
- Да си ми го върнеееееееееееееее, искам си писмото миииииииииии
- Чакай, бе, мамо, как ще ти сбъдне желанията?
- Ей така, и да си ми ги сбъдне и да си ми върне писмото ми.
Добре, че имаше във хладилника пингуи, че иначе - смрът, можеше и до 2 часа да откара в тръшкане и рев.
А сега и съдържание на писмото:
"мили, дядо Коледа,
ще съм ти Вного благодарен ако ми донесеш подарък.
За тържеството в детската градина съм си поръчал багер.
А за Коледа много искам да ми донесеш магнитен куфар- конструктор със жлеб4ета и магнити - голям и хубав да е той, а също и къщичка с бонбони.
За Брусарци (за село да се разбира) искам пързалка.
А за Струга (на баба му и дядо му къщата) какво ли да си поискам?! Искам, искам... искам един самолет. И също и подарък на елхата на вуйчо при старата ми къща на "родопски изБор" да ми донесеш.
И един подарък вного хубав за при елхата на дъртаците (моите баба и дядо).
твоят най-добър приятел
....
/следват трите имена, годините, адреса и детската градина, че да не се обърка дядо му Коледа/"
Е, как да не си го поискаш обратно това писмо?! И да провериш по-после по ред на желанията дали са ти сбъднати всичките!
И как можа, майка ми да ми съсипе цялата коледна подготовка за един единствен подарък под нашата елха, тя така го светнала наследника ми, че под всяка елха дето я е украсил ще получи подарък, че той сега наред подпитва на кой къде му е елхата и кога ще отива да му я украсява.
Ма те, майките са затова.
Сигурно и аз ще стана една такава съсипваща след време.
Само се питам аз, ние сега като идем в някой магазин и има елха, как да му обясня, че няма подарък и как да го извлача от там?! А?
Или да не се питам, ми да взема да пишем и аз едно писмо на дядо Колед, да дойде лятото по-ранше?!
Или да не тровя с илюзии?!
Май по-добре не. Това лятото, не е като да е магнитен куфар или самолет.
Ама, друго си е по джапанки и потник, па нека пот се лей - дреме ми, отмива се.
А сега, завали ли сняг, следва кал до ушите, лед за разкош и ръцете - като на татко Барба, защото освен потника има и фанела и пуловер и ебаси якето.
За обувките по кило едната - няма и да отварям дума, защото ще мина и към чорапогащника и двата чифта чорапи и не си е работа. Или, както майка ми казва от години: Милкана, да му се отще мъж да те съблича.
Аз пък, от години й отговарям - да ми осигури целогодишно 30 градуса на сянка и ще си се съблека сама, за да не го затруднявам.
И, така.
От края октомври все си чакам лятото.
Наистина много трудно го понасям този студ и мрачно време.
И никаква Коледа не може да ме умилостиви, достатъчно, за да я заобичам зимата.
И да усмири сина ми също не може, защото омръзна ми на мен да експлоатирам джуджето, дето надничало през прозорците да види послушни ли са децата.
Веднъж да мине Коледа.
А после януари, февруари... и да идва април.
Има няма четири месеца.
А до тогава с коледните пижами.
Сутрешното кафе и цигари на балкона с пижама, ботуши, яке, шапка и шал.
До детската градина с такси, че много трудно се ходи с много дрехи, а сутрин трудно се разсънваме и двамата.
На люлките с ръкавици.
На катерушките - мисия невъзможна от дрехи.
И въобще, весели празници на всички и "април" ви пожелавам.
А аз отивам да напомпам гумите на колелото на наследника, че докато няма сняг, поне то да не залежава.
Защото, аз ако можеше да залежа, щях с удоволствие да потъна под завивките за поне три месеца.
Брррр.
*Само да отбележа, че много харесвам зимни спортове. По телевизията, обаче.
.
