5 дни до Коледа.
Борис брои дните на календара, а аз парите в портомонето.
И двете се стопяват правопропорционално едно на друго.
Поне коледния списък на малкия мъж е изпълнен.
Моя списък? Е, това вече е друга тема. Обширна и незадоволителна, при все, че коледно опаковам и един-два подаръка и за мен, щото видите ли аз съм една послушна майка, моят списък си остава неизпълним.
И на всичкото отгоре, тази година, син ми допълнително ми привнесе елемент на изненада. Една сутрин:
- Мамо, а ти знаеш ли, че в гардероба, там много отзад и най-навътре видях, че имаш един много красив и шарен чадър?!
- Моля?! Какво си видял?
- Ами, да. И да ти кажа само, че можеш да го използваш, ако искаш, когато вали дъжд и тогава няма да си мокра и болна.
Лошо ми стана.
Или практичния ми коледен подарък, то па кога е бил непрактичен - червени гумени ботуши на бели точки и шарен чадър, премина в позволение за ползване.
Новия mp3 player също отпадна.
Всичко вижда това дете.
И рови.
Вероятно подсъзнателно, знае, че коледа отлежава по един или друг начин в гардероба, под леглото или в шкафове и чекмеджета.
Сега освен да си "отстрелям" две бързи форми за продълговати и надупчени кексчета, друго не ми остана. Егати!
И съвсем извън тази мисъл, днес в кухнята отворихме бонбонената фабрика - 3 в кутията, две в устата. От детските. Щото алкохолните са ми специални.
И докато почивам между двата вида, правя кутийки за бонбони, космати и кичозни пръстени и картонена къща с Борис.
Най-първия ми и единствен засега, мой пръстен, ми го подари надка ми. Защото толкова семпла съм била, че кича ми отивал много.
В интерес на истината, този пръстен ми е мултифункционален - пръстен, брошка, връх за елхата, украса на опашката, във последващо време като имах дълга коса.
Въобще идеалния за мен. Червен и космат.
Днес направих същия и за Меги.
Червен и космат.
А май ще трябва и за мен, защото моя някъде го скрих - пак от Борис, че така всичко лъскавко ми прихваща това дете, че не мога да намеря, нищо от това дето съм скрила набързо в пристъл на собственически глад.
Та, на пръстени те да се върнем, докато нагъваме картони:
- Борисе, а да направим един пръстен и за Нана, майката на Александрето? А?
Мълчание.
- Нана, дето е на Косето булката.
- Да. Един пръстен и за нея да направим.
Пак мълчание. Мисли нещо.
- Бориси, тя му е булката, мамо, нали са се оженили. - Явно съм улучила дерта, щото отговора дойде мигновено:
- Да.. Ама те не са вече булка и принц*, защото е било отдавна, сега са само майка и татко на Александър. Разбра ли?
- Разбрах, Борисе. Дай сега едно лилаво "червейче", защото Нана каза, че лилаво й е любимия цвят.
И така, пръстен за Нана.
Весели празници.
И цветни.
__________________________________
* да се отбележи, за принц само става дума. принцесин - няма.
