Cro - Einmal Um Die Welt

Powered by mp3skull.com

неделя, 18 януари 2009 г.

публикацията е премахната от автора.

поради естеството на търсене и достигане до тази публикация, публикацията е премахната от автора.


коментарите също.
по-голямата част от тях.

петък, 16 януари 2009 г.

За горнището

На банския.
За горнището на банския иде реч.
Вероятно е съвсем не на място във времето, щото е зима, ма на - така ми се получават нещата, когато дойдат.
Като с цикъла.
Или аз не съм привърженик на разходка на плажа по цици.
И въобще не съм привърженик на "моите цици - цици за всяко око".
Стигне ли се обаче до по-продължително слънце стоене, е тогава привързаността ми се размива и свалям горнището, щото още по-ми е гадно "цици на триъгълници".
Тя и прашката на плажа ми е революционна - за мен си, ма пак по се преглъща от комбинация "загорели крака с бял гъз".
И само да кажа, като на село съм без горнище на двора - не ми се брои, щото там няма външни хора.
И като съм заоткровеничила - то и пребиването на плажа преди обед и следобед, ми беше неоткрита радост до миналото лято, но сега пък не бих пропуснала никое следващо, за да зарадвам с топлина цялото си тяло.
И така.
За без горнището.
Преди 18-19 години, бях на лагер със СМГ-то. Докато съм си стягала багажа, обаче, майка ми също ми го стягала - паралелно, в същата чанта. Резултата беше, че отидох с половината парцалки дето бях засилила и с още толкова, дето не съм и разбрала кога и как са се появили в чантата ми. А плажния резултат беше, че се озовах с един цял розов бански. Направо прозрачен като влезеш в морето.
На 15 години със съвсем прозрачен бански и току-що пораснали цици. Ужас.
Та, след първия ден ходех с един дънков потник и изрязани дънки до малко над задните джобове и бездънни предни такива. И ако да бяха панталоните иди ми, дойди ми, при все, че след четвъртия ден ми се протри чатала на свивките, щото те - дънките си оставаха мокри "ента" часа, а гъза ми се изрина, то потника никак не беше окей, щото така ми жулеше циците, че не е истина - направо за садо-мазо кадър си бях. Та, на петия шестия ден вече с червен гъз и червени зърна, подбрах се с братовчедка ми и една друга девойка дето майка ми ги беше извръзкарила да са общи в кухнята на лагера и хайде на нудистки плаж. Проснала съм се аз в цялата си прелест и в съвършен разкрач, цялата надефламолена и черпя слънце и топлина. Е, да ама...:
- Я, ма това наш'та Милкана била!
Скачам аз със скоростта на светлината да видя чия съм точно Милкана, даже козирка не си правя с ръка, защото слънцето са ми скрили Ицо Русев, Свес и Милко. Няма нужда да обяснявам, че три пубертетски пишки, 15-16 годишни, ми бяха на нивото на очите.
Това, че Милко от неудобство си беше сложил учебника по физика за следващата година пред висулките, съвсем, ама съвсем не го изключваше от тройката.
Даже и от очила нямах нужда - първа среща с анатомията. Мъжката. На моята възраст. Шок и ужас. Три комплекта в редица. Хванах си хавлийката и казах:
- Аз отивам ей там - поглеждам морето - като се върна всички да са легнали с глави към дюните, а после ще играем карти.
Е, карти не играхме. И до края на лагера не отидох на плаж, повече. На нудистки плаж.
А само с лагерниците - с фланелка и гащи.
На цветя.
По после, като станах на 16 се целувах с Ицо Русев за първи път с дъвка и език в Ритъм, но това няма нищо общо с въпроса с горнище или не.
В последствие, след още няколко неудобни за мен ситуации във времето с различни конфигурации хора, окончателно разбрах, че без горнище не ми се получава добре плажа. Нито с приятели, нито само с гадже, нито пък сама. Хеле пък последното.
И така, отказах се аз от илюзията да нямам разлики, което пък ме отказа от лентяенето на плажа.
И по тази причина нося дълъг ръкав лятото, за да не съм на рамене или на къси ръкави.
До миналата година. Когато с Борис отидохме на море.
Не, неееее предишното море - тогава беше още малък и не успяваше да ми свали горнището пък и аз го насмотвах набързо.
Е, миналата година не ми се получи точно така. Задърпа ми горнището заизскачаха ми циците - няма прибиране - аз прибера едната, той дръпне другата страна на горнището, изскочи другата:
- Махни си потникаааа, махни си и ти потникааааааа!
Обяснявам, че не може. Не става.
- Тогава и мен ме облечи.
Обличам го.
Отиваме да се къпем:
- Ела, Борисе, да ти съблека потника, че е мокър.
- Да, мокър ми е.
Събличам го. И пак ми задърпва горнището:
- И на тебе ти е мокър потника ти, съблечи си го!
Е, съблякох го горнището.
Борис се успокои.
За малко.
И гащите ми били "мокърки" и тях да събличам. Е, вече изпаднах аз в личен ужас, щото тоя цирк дето го играхме, и на инакоговорящите в околовръст им стана понятен. Извадих му боксерките от чанта и достигнахме равенство откъм долнища, ма ме пипа от време на време дали изсъхвам.
И така - от следващия ден, аз по долнище, той по дупе.
Ама долнището ми го отпусна, щото си бяха гащи прашка, а не долнище бански. Първо, че вече ми ги е виждал и ги познава и второ щото някак миниатюрни му изглеждаха спрямо другото долнище.
И така - радвахме се на слънцето, на водата, на тихия вятър. Голички.
И тази година пак. Защото без секрет, когато съм с Борис под мишка навлеци няма. Със или без горнище. Даже без горнище и часа не ме питат колко е. И огънче не смеят да си поискат.
И сред 300-та човека каре от чадъри и шезлонги, сякаш сме само двамата.
Или даже само аз. Борис копае щастлив в "големия" пясъчник, а аз получавам приятно загорели цици.
Без разлики.
И без горнище.



.
* боби, наистина няма шанси да си видял мен, ма има шанси да съм без горнище, някъде на друго море.