багаж

Опаковам багаж.
Продаваме новата къща и отиваме с дребосъка у нашите.
Не, няма да идем в старата къща. И нея ще продадем.
И данък сгради и такса смет няма да имам.
Освен ако не наложат данък въздух.
Но на опаковането на багажа сега.
Обичам да опаковам багаж.
Това е движение.
Отиване някъде. Преместване някъде. Прибиране от някъде.
Приятно е. Приятно ми е на мен.
И понеже се отнасям с любов към вещите си, това е единствения момент, когато съм склонна да се разделя с ненужните или не употребяемите, за да не ми тежат.
В останалото време натрупвам.
И не, че всичко налично ми е крайно необходимо, или необходимо въобще, просто не мога да изхвърля ненужното. Вероятно, защото все преправям нещо или му сменям функцията като цяло.
И така. Опаковам багаж у нас и съм превърнала доскоро подредения ни дом в складово-опаковъчна база от чували и купчини, а балкона в междинна боклукчийска спирка.
И съм доволна.
Изхвърлих една 1/8 ма от натрупванията. И от още толкова смятам да се отърва до месец време.
Опаковам багаж и съм доволна.
Предстои ни преместване и движение.
Това, все е едно е хубаво, само по себе си.

билети

Преди 4-5 години, когато бях бременна, но още не много бременна, едно хубаво момче ми даде билетчето си в тролей No9.
И така ме усмихна, че пред коледния студ се стопи. Около ми.
От тогава, винаги се оглеждам като слизам от превозно средство дали някой има приготвено билетче в ръката, или си бърка в джоба за същото или се насочва към вратата на шофьора, нищо от това че има струпани там много хора.
Едно доволство имам около 2-3 минути след като съм си предала ползваното билетче на друг. Не са ми отказвали досега и винаги, ама винаги получавам усмивка от приемателя.
Задова не си оставям продупчения билет в превозното средство. Там другите пътници ги подбутват, мачкат или тъпчат. Пък не получавам усмивката.
Давам билетчето си на някой или си го прибирам в джоба.
В джобовете си обикновено имам повече смачкани и ползвани билето отколкото нови.
Няма значение.
Без билет не се пътува. А това го знае и синът ми.
И единствено това "знание" и новите апарати за билетчета в превозните средства, могат да преодолеят нежеланието му за детска градина сутрин.
Апарат, в който се пускат стотинки и ти дава билетче.
Истинско забавление, защото "хайде, по-бързо, мамооо, дай ми една пара, че без билет не се пътува".
И да, знам, градския транспорт е мръсен и мръсен, и мръсен, но поне е относително редовен. И не много скъп.
И дано някога стане по-чист. Обществения ни градски транспорт.
Вероятно и улиците ще следва да са по-чисти от сега.
Вероятно.
Дълга тема.
Всъщност, за билетите ставаше дума, или ползвайте.
Както намерите за добре.
Но ползвайте.