flesh memory

Déjà vu.
Избягвам да ползвам израза. Не, защото е чуждица.
Не ми е приятен на слуха. Употребява се твърде много. Употребява се твърде често.
Злоупотребва се по спирки, кафенета, и други ежедневия.
Злоупотребява се с произношението.
Със значението, също.

Seen before. Been before. Kissed before. Sexed before.
Или паметта на плътта.
Flesh memory.
Това по-ми приляга на мен .
Тогава, когато се събудя в три и половина на нощта и сякаш отново е тук.
Някой друг.
Сякаш ме целува отново.
Някой отминал.
Сякаш отново правя секс.
И някой друг ме контролира мен.
С несвойствени "сякаш", които разбирам по страната на леглото, в която се събуждам.
Разбирам по извития си за целувка врат.
И напрежението в малкия таз.
И мътните ми очи.
В огледалото.
Сутрин.
А него в същност го няма.
Няма го в мислите. В желанието също го няма.
Само плътта помни.
Само плътта връща усещането отново.
Своеволно.
Паметта на плътта, се забавлява с мен.
Паметта на плътта, ме вади от равновесие на вкаменелост.
Появява се, когато съм успяла да игнорирам женските си атоми. И обръща света ми.
За микросекунди време.
Изтръпва ме и се намества в мозъка.
И ме оставя. На собствените ми демони.
Няма много такива в мен.
Няма чужди и ничии.
Само аз.
Аз със себе си и срещу себе си.
Не се виждам. Някой, нов, бърка в мозъка ми, друг, по-стар, помни плътта ми.
Не мога така. Не искам така.
Еднозначна съм.
Само една. Само с един.
Паметта на плътта е по-върховна от желанията. По-могъща от разума.
Не съм готова още.
Не съм готова.
Да пиша нови страници. Памет.

милк - предотстъпва употребявана flesh memory за форматиране. моля.

----------------------------
flesh memory - не знам дали има, такава формулировка - не ми се рови. Аз имам такава памет, което в случая е по-важно за мен.

déjà vu:
* Теория 1 : Човешката памет е разделена на 2 - краткотрайна и дълготрайна. В случаите на deja vu спомените от краткотрайната памет преминават прекалено бързо в дълготрайната и мозъка си мисли, че това е станало преди много време.
Теория 2 : Това е нещо което сме сънували, което изглежда достатъчно правдоподобно, имайки предвид загадката на сънищата...
** Дефект в матрицата.
*** An impression or dull familiarity of having seen or experienced something before.
**** seen before [French]; a feeling that what someone is seeing or experiencing happened before even if it did not. Knowing how to write a foreign term is as important as knowing how to use it.

vulva original

Никога не съм давала пари за парцалки. Или поне не с удоволствие. Освен ако не са особено специални.
Тогава не се замислям за последиците - ток, парно, вода...
Или, хубавите сутиени са задължителни за хубави цици и изправен гръб.
Хубави гащи винаги ти е приятно да обуеш.
А хубавите обувки са ултимативни. С тях можеш и само по обувки да тръгнеш.
Или поне у дома.
Само по обувки да постоиш.
Фетиши.
Наричат ги фетиши.
Не ми харесва. Наричам ги любими.
Те се намират винаги в едни и същи магазини, защото аз тези места да обикалям не обичам.
И обикновено не се променят с годините.
Любимостта ми към тях също остава непроменлива и постоянна.
Те даже са в едно отделение на гардероба.
Всички заедно.
Аз съм вещоманка.
Мога и да не ги ползвам. Само да ги гледам. И да ги имам - обичам вещите си, защото.
С тях съизмервам настроенията и желанията си.
Личните ми притежания.
Те не са скъпи неща.
Тях може да има всеки. Без усилие. Стига да ги види по същия начин.
Те са вещи находка.
Те са вещи, които ми казват "имай ме".
И аз се сдобивам с тях, неустоими за мен..
И vulva original в любимото отделение ме прави неимоверно самодоволна. Дали заради огромният бял надпис точно на гърдите ми. Или черното. Или омачкания импрегниран плик в пощенската служба с черен печат "vivaeros".
Еротичен ми е акта на придобиване.
Неимоверно.
Повече и от обувките "Graffiti", чиито кутии пазя. Отново черни с бял надпис.
Повече и от фюрерската мушама на в лайняно кафяво.
Повече и от китайските ми ракитени джапанки.
И от десетките гайки и винтове, които събирам по улиците, също.
Повече.
За мен.


милк - окомплектована и сериозно доволна.
_____________________________
* всъщност, vulva original, си е сериозно изваждане, ма си струва, пък.

Яйца

egg, eggs and eggy


Яйцата са деликатна материя.
Превъртал ли си някога в ръката си яйца, навместо китайски топки?!
Трудно е.
Изисква внимание. С тях нищо не прави между другото.

Яйцата са с фина настройка и набор от изискуеми условия.
Хигиена.
Температура.
Влажност.
Срок на годност.
Яйцата също така са изначални. Женски яйца. Мъжки яйца. Яйца.

Или, като готвач (и жена), мога дефинитивно да заявя, че по-деликатни продукти, съставки и компоненти от яйцата, няма.
Правил ли си яйчен крем?! Крем-карамел, например.
Биеш яйцата, със стайна температура, в захарта, до еднородна смес, прибавяш ванилия, кипваш млякото, охлаждаш, смесваш и на водна баня. Умерено. А по-после карамела. Малко захар, малко вода и силен огън до кипене.
До насищане на атмосферата с нагар.
Е как да наречеш крем-карамела, крем-карамел?!.
Почти сексуално изживяване е описанието на крем-карамел. Вероятно, заради яйцата.
А другите?
Ами, другите десертни печива? Брашнените.
Отделно жълтъци. Отделно белтъците.
И смесваш внимателно.
Белтъците в разбитите жълтъци..
Какво повече?
Какво още?
Яйца.
И яйчниците са деликатна материя.
Жълтъчна.
Със сърцевина.
Виждала съм червено яйце. С червен жълтък. Не го опитах, не посмях, но и мен никой не ме е лизал в цикъл.
А белтъците, белтъците са винаги на сняг. И винаги с прилепяне на език се преглъщат.
За да не върнеш. Сурови или не.
Едните винаги сурови.
И като споменах брашно, аз на брашно не съм правена. Брашното за яйцата, обаче, е като чаршафите за мен.
Бели.
Най-красиво се пише на бели чаршафи.
Най-удобно полягат яйца в брашнено кладенче.
Яйцата са деликатна материя.
С особен статут.
Възпроизвеждат генетичния код на приносителя. Само някои от тях.
И само в добри условия.
Спазвай срока на годност.
И хигиената.
Или вземи пресни.
От магазина.
Или замрази жълтъците си, докато намериш идеално разбития белтък. Или до никога.
Най-вероятно.
Яйцата са фина материя. Към тях се подхожда деликатно - твърда ръка и меки пръсти.
И внимание.


милк - внимателна и деликатна.

God bless me

или, имаш крава - пиеш мляко, имаш цици - носиш си ги.

Цици.
Това е думата за гърди.
За женски гърди.
Уличната дума.
Колкото по-голи, толкова по-цици.
Колкото по-големи, толкова повече цици.

Ама аз не съм съвсем съгласна.
Винаги съм харесвала цици.
Малки, стегнати и разляти.
Като отрязана третина на ябълка или като пържено яйце.
И раздалечени.
Мдаа.
Най-ме радват цици като яйца на очи.
Със зрънце черен пипер.
Естетиката преди всичко, моля.
Тук само да отбележа че, за да добият формата на любимите ми цици, яйцата трябва да са 5-6 броя (най-добре шест), в тиган с диаметър 20, един пръст олио и да се изсипят наведнъж.
Иначе се разливат и се губи формата.
Рецептите и яйцата друг път обаче, щот рецепти с яйца има много, а също и цици.
Моите цици, обаче са ми само едни.
Цици среден размер - три яйца на очи едно върху друго.
Не са ми много удобни, ма се свиква.
Понякога ми пречат.
Понякога ги забравям.
Всъщност и среден размер не са, ако изхождам от номерацията, ма са средностатистически поне.
Гърда, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна.
От моята преливат, в чуждите се губят.
Ма това не е, щот са ми малки ръцете, просто ги харесвам с големи ръце.
Или ако да съм честна, друго си е да те изплеснат по дупето, а това само с пестник е възможно.
Голям.
Пак се отплеснах.

Та за циците.
Моите цици са ми естетични.
Те не са млекоцентрали.
И не са биберони с мляко.
И залъгалки не са - имам чувствителни зърна.
Затова.
И всякакви сутиени не мога да нося.
А без сутиен няма как да изляза, пак поради същата причина, защото докато премина подлеза и зърната ми щръкват.
Ежедневната ми превръзка започва да лепне и за капак започва да ми се вие свят.
Прималява ми, не ами, направо ми се огъват колената.
И всичката ми старателно складирана злост, необходима ми за да си извървя маршрута, се изпарява.
Ей, така!
А това не е добре.
Хич не е добре.
Не, не, въобще не е добре.
И започвам да се изчервявам, все едно съм се видяла гола на билборд досами местоживеене ми, а това равносилно да съм овършала целия квартал. Или поне вход.
Та, поради тази причина, нося сутиен.
Всеки ден.
От сутрин до вечер.
Ама по възможност такъв дето ми присплесва циците, щото и да не щръкнат зърната, с вирнати цици - ефекта е същия.
Пък и не ми тежат.
Никак.
Аз също се и наблюдавам.
Наблюдавам се редовно, наблюдавам се в принцип.
Любувам си се.
Всеки ден.
Но в случая иде реч за статистика. Или циците, рано или късно се променят във времето. Не винаги за лошо или по-скоро не толкова бързо, колкото си въобразяваме (жените въобще).
Ма при мен всичко е със закъснение, та, има тенденция и гравитацията да закъснее.
И при все, че по всяко време може да се тунинговам със силиконови подплънки или по сериозни козметични, някак си ми се ще.
Mоите да си останат мои.
И довечни.
Колкото е възможно по-дълго време.
God bless me.
И повече нищо няма да искам.
Други цици не биха ми и отивали, Lord, защото, както вече казах - естетиката преди всичко, моля.


милк - има си цици - носи си ги.

EXIT 2008

Аз съм натуралистка.
Харесвам мирис на пот.
Харесвам мириса на потен от физическа дейност мъж.
И мирис на пот в комбинация с изветрял парфюм и цигари, в студеното на зимата.
А също мирис на пот и сапун, отпреди няколко часа.
Харесвам и мириса на собствената си пот.
Сексуална ми е.
Харесвам потта на определени кръвни групи.
Тя ми определя секса.
Харесвам и косми под мишниците.
Или по-скоро твърде много не харесвам липсата на такива. А също и всякакъв вид обезкосмяване при мъжете.
Не, не, че ми „звучи” педерастко.
Просто не ме впечатлява, или не, не – впечатлява ме непривлекателно. А, бе, направо си ме дразни. Твърде женско ми отива и ми навлиза в разрез с личната природа.
Не харесвам маниаци.
И не, не ги харесвам обръснати целите.
Аз съм натуралистка - обезкосмявам се като имам време.
И не ми пречат два-три- пет косъма на гъза или някой друг по краката.
Те са ми против уроки. Примерно.
Или аз природата си не мога да надвия. А и не искам. Така ми е удобно и ненапрягащо. Суетата е подчинена на времето.
А аз от него нямам в безкрайност.
Аз съм натуралистка - обичам секс без лубриканти и латекс.
Най-ми е хубаво с плюнка и човечетата в мен.
И мразя латентните ортодокси и чистофайници как тичат към банята да ме отмият.
И мене и тях си.
И не, не страдам ако ми лепне чаршафа. Не страдам и ако ми се слепнат и обърнат космите.
Страдам обаче, ако не ми се наберат количество миризми и секрети.
Аз съм натуралистка - обичам нещата да се казват с точните думи.
Няма по-слюнчеста дума от "путка".
Няма по-скучна дума от вагина.
Няма по-богат и осакатен език от българския. Ние не обичаме езика си. Не харесваме думите. Наричаме ги мръсни и ги заместваме с "оная работа" и подобни безлични словосъчетания..
Няма и по-емоционален и сочен език от сръбския.
Ще взема да ида на EXIT-a лятос.
Един път да видя.
Само един път да видя.
Двайсет-трийсет хиляди полуголи потни мъже накуп.
В средата на лятото.
Необръснати, непарфюмирани и неогладени. И големи. Над метър и деветдесет.
Ке умрем от доволно.
С пълни очи и пълни ръце.
И схванат врат.
мдааааааааааааааааааа...


милк - има си една мечта на EXIT-a.