е, колко точно да е късото?
толкова
Cro - Einmal Um Die Welt
вторник, 27 октомври 2009 г.
вторник, 20 октомври 2009 г.
мъка
само до преди десетина дни, все още ходех по джапанки.
да, беше ми малко студено сутрин.
или много студено.
все едно.
сега джапанки - вече не.
чак в април.
толкова далече ми се вижда времето от днес до април.
мъка.
а преди седмица имах и рожден ден.
35.
и там мъка. много солидна и отговорна цифра. не ми отива.
не ми харесва.
нищо.
другата година 36.
не 27.
и накрая, резнах си косата. преди 2 часа.
с ножичката.
в банята.
ужасна мъка.
направо ме смазва това мрачно и студено време.
мразя го.
да, беше ми малко студено сутрин.
или много студено.
все едно.
сега джапанки - вече не.
чак в април.
толкова далече ми се вижда времето от днес до април.
мъка.
а преди седмица имах и рожден ден.
35.
и там мъка. много солидна и отговорна цифра. не ми отива.
не ми харесва.
нищо.
другата година 36.
не 27.
и накрая, резнах си косата. преди 2 часа.
с ножичката.
в банята.
ужасна мъка.
направо ме смазва това мрачно и студено време.
мразя го.
събота, 3 октомври 2009 г.
аквариум
или как детето ви да има "почти" домашен любимец
без вие да полагате грижи за такъв
и най-важно - без да е наличен представител, на който и да е животински вид у дома ви.
Моето дете, като всяко друго дете иска всичко.
Всичко, което няма.
И даже всичко, което има, но е по-ново, по шарено, по-голямо. Въобще "по-".
Все едно дали му е нужно или не.
И все едно дали знае какво да го прави или не.
И още по-все едно дали иска осъзнато, или просто "искам, искам.... нещо си".
Желанията са различни, моментни, относително постоянни или направо аргументирани и очаквани да се случат във времето, защото са жизненоважни. За него.
За Борис.
В яслена възраст искаше банка и татко.
Отговарям: - Нямаме си банка. Нямаме си татко.
Детето, като рожба на времето си, заключава: - Купиме си банка. Купиме си татко.
Умно дете.
Да съм знаела по-рано заключението, да не съм си минала през личната драма.
Нищо.
Вече знам.
Сега въпросът с банката вече не стои така. По-скоро някак обвинително, че като няма в тая банка пари, трябва да ида в друга, а аз не отивам.
С "таткото" е малко по-различно. Но това, защото съм му дала правото да си избере който иска за татко, преди време. Та, ту си избира някой "роднин" да му е татко, ту някой случаен, или не толкова, но наличен мъжки образ в отрязък ежедневие. Спасител на плажа или басейна, шофьор на такси, треньора по футбол и прочие.
И ако възможността за личен избор на "татко" го освобождава от всекидневната зависимост от нещо, което няма, но е само въпрос на желание - да поиска или не, то желанието за домашен любимец не стихва вече година.
Най-първо беше птица.
- Искам да имам птица за домашен любимец.
Птицата беше папагала от рекламата на банка ДСК.
На първо четене - неизпълнимо желание.
На второ - баща ми по някаква случайност му го купил. Плюшен.
Като го видя, ахна:
- Банка ДеСеКааа!
Прибра се тържествуващ у дома, като на път за вкъщи му смени името на Лари Уери ъ Бърд.
А после дойде ред и на "Търсенето на Немо".
И ако кучето, като домашен любимец, минаваше метър покрай трите гончета на баща ми на село, при все че си чака кучето "бигъл", когато порастне, то: "искам рибки за домашен любимец", се настани монотонно и ежедневно помежду ни.
Също като "искам най-накрая да ми родиш братче, за да сме си двама".
Направо mission imposible.
И при все, че съм си изработила система - на неудобни въпроси се отговаря просторно и обяснително, но не задължиелно разбираемо, за да приключат и да се замразят поради сложността на обстоятелствата, то:
"Ако имаш братче, няма да спиш в моето легло, а бебето ще спи там.
Ще трябва да му даваш играчките си.
И да не го удряш, ако ти счупи любимите.
И ако е много студено, няма да излезем навън двамата, щото не можем да оставим бебето-братче само.
И то може и да плаче много и да ти надува главата.
И не трябва да му крещиш.
...
И накрая, колкото и да искам, липсва втория създател, пък аз не съм като майката на Божето и няма как да имам бебе в корема, освен ако не отида в болница, за да ми сложат едно бебе вътре."
Не подейства.
Обстоятественото обяснение.
- Аз нали ти казвам, че искам поне едно братче да ми родиш най-накрая. Кога ще ми го родиш?
Та вместо да обяснявам още веднъж или да отговоря със зловредното и неизпълнимо "domani", реших да му отклоня вниманието и му направих аквариум.
Борис си предостави фулмастерите и моливите, а също наряза и тиксото, като още по-преди това беше събрал мидички, които съвсем засилиха присъствието му в проекта.
И да не забрая двете сирийчета, които му подариха на излизане
от чудния магазин за дървени играчки на Haba.
Ами това е.
Tолкова си мога.
________________
*три часа по-късно:
- мамо, знаеш ли, имам една идея - оплети ми кученце.
- защо?
- за да имам две домашни любимци у дома.
________________
** що само с братчето не минавам метър да е оплетено?!
а трябва да е родено.
даже не взето или родено от друга майка.
от в моя корем.
уф.
без вие да полагате грижи за такъв
и най-важно - без да е наличен представител, на който и да е животински вид у дома ви.
Моето дете, като всяко друго дете иска всичко.
Всичко, което няма.
И даже всичко, което има, но е по-ново, по шарено, по-голямо. Въобще "по-".
Все едно дали му е нужно или не.
И все едно дали знае какво да го прави или не.
И още по-все едно дали иска осъзнато, или просто "искам, искам.... нещо си".
Желанията са различни, моментни, относително постоянни или направо аргументирани и очаквани да се случат във времето, защото са жизненоважни. За него.
За Борис.
В яслена възраст искаше банка и татко.
Отговарям: - Нямаме си банка. Нямаме си татко.
Детето, като рожба на времето си, заключава: - Купиме си банка. Купиме си татко.
Умно дете.
Да съм знаела по-рано заключението, да не съм си минала през личната драма.
Нищо.
Вече знам.
Сега въпросът с банката вече не стои така. По-скоро някак обвинително, че като няма в тая банка пари, трябва да ида в друга, а аз не отивам.
С "таткото" е малко по-различно. Но това, защото съм му дала правото да си избере който иска за татко, преди време. Та, ту си избира някой "роднин" да му е татко, ту някой случаен, или не толкова, но наличен мъжки образ в отрязък ежедневие. Спасител на плажа или басейна, шофьор на такси, треньора по футбол и прочие.
И ако възможността за личен избор на "татко" го освобождава от всекидневната зависимост от нещо, което няма, но е само въпрос на желание - да поиска или не, то желанието за домашен любимец не стихва вече година.
Най-първо беше птица.
- Искам да имам птица за домашен любимец.
Птицата беше папагала от рекламата на банка ДСК.
На първо четене - неизпълнимо желание.
На второ - баща ми по някаква случайност му го купил. Плюшен.
Като го видя, ахна:
- Банка ДеСеКааа!
Прибра се тържествуващ у дома, като на път за вкъщи му смени името на Лари Уери ъ Бърд.
А после дойде ред и на "Търсенето на Немо".
И ако кучето, като домашен любимец, минаваше метър покрай трите гончета на баща ми на село, при все че си чака кучето "бигъл", когато порастне, то: "искам рибки за домашен любимец", се настани монотонно и ежедневно помежду ни.
Също като "искам най-накрая да ми родиш братче, за да сме си двама".
Направо mission imposible.
И при все, че съм си изработила система - на неудобни въпроси се отговаря просторно и обяснително, но не задължиелно разбираемо, за да приключат и да се замразят поради сложността на обстоятелствата, то:
"Ако имаш братче, няма да спиш в моето легло, а бебето ще спи там.
Ще трябва да му даваш играчките си.
И да не го удряш, ако ти счупи любимите.
И ако е много студено, няма да излезем навън двамата, щото не можем да оставим бебето-братче само.
И то може и да плаче много и да ти надува главата.
И не трябва да му крещиш.
...
И накрая, колкото и да искам, липсва втория създател, пък аз не съм като майката на Божето и няма как да имам бебе в корема, освен ако не отида в болница, за да ми сложат едно бебе вътре."
Не подейства.
Обстоятественото обяснение.
- Аз нали ти казвам, че искам поне едно братче да ми родиш най-накрая. Кога ще ми го родиш?
Та вместо да обяснявам още веднъж или да отговоря със зловредното и неизпълнимо "domani", реших да му отклоня вниманието и му направих аквариум.
Борис си предостави фулмастерите и моливите, а също наряза и тиксото, като още по-преди това беше събрал мидички, които съвсем засилиха присъствието му в проекта.
И да не забрая двете сирийчета, които му подариха на излизане
от чудния магазин за дървени играчки на Haba.
Ами това е.
Tолкова си мога.
________________
*три часа по-късно:
- мамо, знаеш ли, имам една идея - оплети ми кученце.
- защо?
- за да имам две домашни любимци у дома.
________________
** що само с братчето не минавам метър да е оплетено?!
а трябва да е родено.
даже не взето или родено от друга майка.
от в моя корем.
уф.
Абонамент за:
Публикации (Atom)