Cro - Einmal Um Die Welt

Powered by mp3skull.com

сряда, 9 септември 2009 г.

прежда

В една дъждовна и студена пролетна ваканция, преди малко по-малко от 30 години, моята баба Милка, внучка на пра-пра-дядо ми Мил, ме научи да плета.
Прежда.
И от тогава, не е важно какво плета, или по-скоро какво ще се получи накрая, а това, че плета. Плета прежда. С ръцете си.
В началото плетях от проклетия.
Докато се науча.
Докато усъвършенствам бързината.
По-после забравих за плетенето улисана в пубертета си.
Сега, години след това, отново плета.
Започнах да плета съзнателно, oт тъга. А по-после плетях наред. И от скука. И от яд. И от копнеж за топлина и цветове.
Сега плета, защото ми харесва.
Чувствам се добре, когато са заети ръцете ми. Когато правя нещо и то се получава.
Като с готвенето.
Но докато готвенето, вече е малко механично за мен и преди да започна знам какъв ще е резултата, то в плетенето все още имам изненади.
Плетенето е особен ръчен труд, сякаш изплиташ живота си с нишка прежда.
Заплиташ. Наплиташ. Реда свършва.
Обръщаш. Наплиташ.
Пропускаш бримка. Разплиташ, за да я възстановиш, или просто се връщаш и някак я поправяш, така че да не зейне дупка.
И продължаваш.
Продължаваш да плетеш.
Плетеш.
Прежда.
Сякаш плетеш живота си.
Животът ми се разпада. Продължавам да плета.
Не, тази плетка, не е моята плетка вече. Разплитам я. Навивам разплетената прежда на кълбета и я запокитвам в забрава.
В шкафа.
Не заплитам старата прежда наново. Тя има собствени кривини от куки, някъде по-свободни, някъде стегнати. Плете се трудно. Плете се неравно.
С дупки и кривини.
Купувам си нова прежда.
И заплитам. Наново.
На чисто.
И плета.
Новата прежда за новия си живот.
Седя на дивана с обръч плетка в ръцете си.
И плета.
Кълбета от цветна нишка се търкалят наоколо ми.
Кълбета от прежда.
Плета същата плетка с различна прежда.
Аз съм си все същата, само хората около ми са различни. Не всички. Само някои.
Плета на обръч. Плета на куки. Плета "на пръст"*.
Плета, когато имам време. Плета, когато нямам време.
Плета когато лентяя. Или когато съм нервна.
Плета и подреждам мислите си.
Или ги подтискам и си давам почивка. Не мисля. Само плета и наплитам.
Плета прежда.
Преждата на живота си. Или на новия сезон.
Просто плета.
Прежда.
И слушам музика.
Винаги слушам музика.


* има два вида основен захват на нишката при плетенето - на пръст или през врат.
** някак тъжно ми зазвуча на последно четене.
не беше това идеята.

4 коментара:

the penetrator каза...

ми да тъжничко звучи едно такова самотно....

milk каза...

каквото, такова - според обстоятелствата.
и настроението.
важното е, че са продуктивни :D

* на бористето приятелката зорни4ка днес я опердашили, 4е не щяла да остави шапката и шала дето й оплетох - с тях да ходела на градина, 4е била най-хубава.
и на мамка й съм обещала същата шапка.
накрая ще отворя магазин.

Unknown каза...

:-) az o6te pazia odealoto na Alexander.... po-to4no odealoto za korema s Alexander. mnogo e hubavo... naj-hubavoto, koeto niakoga 6te imam... i snimka pazia kak plete6 na poda v Mattschö-Moll-Weg :-*

milk каза...

"...Започнах да плета съзнателно, oт тъга."
от одеалцето на александере, запо4нах да плета отново.

а сега на бористето пуловер - "най-шарения ми го уший мамо, защото аз вного оби4ам да имам най-по-вного цветове."

и аз те цунам, щастие ми.