аз вече не пуша.

официално и със сигурност.
спрях цигарите.
изведнъж.

аз вече не пуша цигари въобще.
без лепенки, без дъвки, без "Табекс".
спрях да си купувам цигари.
обещах си да не дам и стотинка повече за цигари. което включва и горе изброените помощни средства.
обещах си до края на годината да отида при зъболекаря си, за да ми сложи имплант.
за да спаси, каквото е останало.
ако аз спра цигарите.

от кога - няма значение.
преди колко време - също.

татко ми каза да не броя дните. седмици, месеци също да не броя.
няма вече.
но в началото броях.
броях всеки следващ ден, в който не си купех цигари.
всяко единично влизане в хранителен магазин през деня, или минаване покрай магазин за цигари също.
беше като лична победа.
над нещо си.
понякога сънувам, че пуша.
в началото се събуждах.
от вдишване.
друг път при силна емоция тръгвам по навик към балкона. или търся кутията си на плота.
това се случва все по-рядко вече - да забравя, че вече не пуша цигари.
минах през сърбеж на кожата - цялото тяло и главата. през наелектризираната коса. през "нямам нищо в ръцете и не смуча в захлас".
в началото лежах почти по 18-20 часа на ден.
през останалото време се къпех или извеждах сина си на разходка.
не можех да спя.
не можех да се събуждам.
започнах да се окръглям. а може и да си въобразявам. а може и да не. това даже не е важно, защото аз вече не пуша цигари въобще.
кафето е различно на вкус.
сега е различно почти всичко.
спя нормално.
по-малко от преди.
и достатъчно.
тези, които пушат не ме изкушават, миришат ми лошо. и аз съм миришела лошо преди.
никога не съм била пушач за компания. като тези дето пушат само като пушат и други около тях.
аз си пушех за себе си.
като имам свободно време, за мене си, с мене си. обичах да си паля цигарите, първо всмукване и издишване. обичах и да си гася цигарите, както и последното всмукване и издишване. обичах цигарата между пръстите си. обичах кутията в ръката си.
вече ги нямам.
в първите дни беше много пусто и отчайващо.
сега ми е различно.
понякога като ми се случи да ми остане време ресто, забравям че съм отказала цигарите и си търся кутията.
2, 3, 5 секунди и се сещам, че вече не пуша.
намирам си занимания.
разсейвам се.
и накрая, купих си екстремно високи за мен женски боти.
за поощрение и стимул.
пък и сутрин вече ми студено по сандалки.
и да, продължавам да ходя на немски.
друга лична награда ми е това.
а след година време - голямата награда.
каква аз още не знам, но ще е голяма.
и заслужена.
и така всяка година.
защото аз вече не пуша цигари.
това е.