прическа

Откакто се помня имам проблем с прическата.
И с подстригването.
И с косата въобще.
Най-изпървом искам само да отбележа, че косата расте дълга, само ако сведеш ползването на ножиците до минимум.
А аз винаги имам едни хубави ножици в банята.
Та, като бях малка, докато другите момичета имаха дълги коси и опашки, на мен в супера ми казваха "момченце, може ли баба да те прередя, че ме болят краката."
Момченце.
И досега като минавам на Бъкстон, някак ме свива по лъжичката.
На мястото на клона Райфайзен Банк, имаше бръснарница.
Не фризьорски салон, а бръснарница, където преди всеки 15ти септември, баща ми ме водеше най-тържествено, да ми острижат порасналата косица.
По момчешки.
Него също.
А бе, по калъп.
Като тате.
Мъка.
По-после, майка ми пък ме прати при фризьорката Дора, която ми отряза голямата коса и ми направи прическа mullet* , много модерна била. Тогава, в края на 80те. Което пък и беше първата провокация да открия колко ми се "отдава" да се самоподстригвам, а фризьорката Дора я намразих за два живота.
А още по после, в прилив на пубертетски изстъпления, доброволно посетих на два пъти така наречения "бръснарски салон" и се сдобих с прическа първи номер.
Не беше лошо.
Но от тогава, спрях да ходя на фризьор.
И ако се питате, колко ли вида кретенски прически може да си докара сам човек, веднага ви отговарям - много.
Ама много-много.
И различни.
И когато преди около 6 години, приятелката ми Петя, която е фризьорка, на едно виждане на кафе, ме седна на клиентския стол и ми оформи разплетената кошница, съвсем доброволно и с изрично съгласие, някак вътрешно се помирих с фризьорските салони.
И не, че не се харесах, но пък толкова дълго бях свикнала да се докарвам самостоятелно, че ей така от само себе си продължих. Само ходех един два пъти в годината, ако много съм орезилила положението и се налага бързо спасяване и докарване до приличие.
Обаче пък, от 2-3 години, същата тази ми приятелка Петя е все бременна и все ражда деца и тотално вече не ми е "спешната помощ за косата", а само и основно приятелка. Което пък съвсем не е чак толкова лошо, щото откакто след последното подстригване ме прати да ида на "безболезнена"** коло-маска за врата, вече й нямам 100% доверие.
В крайна сметка обаче, не липсата на фризьор води до поражения във външния вид.
А ножиците в банята.
Или ножиците въобще, защото друг е мотива. Или бързото рязане, е бърза промяна. За съжаление не винаги работеща.
За още по голямо съжаление, не мога да скрия ножиците от себе си, а още повече себе си да се "измодернизам на бързо" също не мога да се спра.
Така че, купувам си шапки.
Много.
Много шапки.
И кърпи.
Шапки и кърпи за естетика.


__________
* ако моя mulлet някога, беше като някой от линка, можеше и да не си посегна на косата.
и да нямам толкова много шапки и кърпи. и фиби.
вероятно.
или не.
** отбелязвала ли съм, че приятелките ми са мазохистки?!
всички до една.
или те са завършени мазохистки, или аз съм лигла.
предпочитам да е първото - те да си мазохистките.
пък аз - после ще го мисля.
или да не му мисля въобще, че много се усложнява.