Cro - Einmal Um Die Welt

Powered by mp3skull.com

четвъртък, 6 декември 2007 г.

God bless me

или, имаш крава - пиеш мляко, имаш цици - носиш си ги.

Цици.
Това е думата за гърди.
За женски гърди.
Уличната дума.
Колкото по-голи, толкова по-цици.
Колкото по-големи, толкова повече цици.

Ама аз не съм съвсем съгласна.
Винаги съм харесвала цици.
Малки, стегнати и разляти.
Като отрязана третина на ябълка или като пържено яйце.
И раздалечени.
Мдаа.
Най-ме радват цици като яйца на очи.
Със зрънце черен пипер.
Естетиката преди всичко, моля.
Тук само да отбележа че, за да добият формата на любимите ми цици, яйцата трябва да са 5-6 броя (най-добре шест), в тиган с диаметър 20, един пръст олио и да се изсипят наведнъж.
Иначе се разливат и се губи формата.
Рецептите и яйцата друг път обаче, щот рецепти с яйца има много, а също и цици.
Моите цици, обаче са ми само едни.
Цици среден размер - три яйца на очи едно върху друго.
Не са ми много удобни, ма се свиква.
Понякога ми пречат.
Понякога ги забравям.
Всъщност и среден размер не са, ако изхождам от номерацията, ма са средностатистически поне.
Гърда, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна.
От моята преливат, в чуждите се губят.
Ма това не е, щот са ми малки ръцете, просто ги харесвам с големи ръце.
Или ако да съм честна, друго си е да те изплеснат по дупето, а това само с пестник е възможно.
Голям.
Пак се отплеснах.

Та за циците.
Моите цици са ми естетични.
Те не са млекоцентрали.
И не са биберони с мляко.
И залъгалки не са - имам чувствителни зърна.
Затова.
И всякакви сутиени не мога да нося.
А без сутиен няма как да изляза, пак поради същата причина, защото докато премина подлеза и зърната ми щръкват.
Ежедневната ми превръзка започва да лепне и за капак започва да ми се вие свят.
Прималява ми, не ами, направо ми се огъват колената.
И всичката ми старателно складирана злост, необходима ми за да си извървя маршрута, се изпарява.
Ей, така!
А това не е добре.
Хич не е добре.
Не, не, въобще не е добре.
И започвам да се изчервявам, все едно съм се видяла гола на билборд досами местоживеене ми, а това равносилно да съм овършала целия квартал. Или поне вход.
Та, поради тази причина, нося сутиен.
Всеки ден.
От сутрин до вечер.
Ама по възможност такъв дето ми присплесва циците, щото и да не щръкнат зърната, с вирнати цици - ефекта е същия.
Пък и не ми тежат.
Никак.
Аз също се и наблюдавам.
Наблюдавам се редовно, наблюдавам се в принцип.
Любувам си се.
Всеки ден.
Но в случая иде реч за статистика. Или циците, рано или късно се променят във времето. Не винаги за лошо или по-скоро не толкова бързо, колкото си въобразяваме (жените въобще).
Ма при мен всичко е със закъснение, та, има тенденция и гравитацията да закъснее.
И при все, че по всяко време може да се тунинговам със силиконови подплънки или по сериозни козметични, някак си ми се ще.
Mоите да си останат мои.
И довечни.
Колкото е възможно по-дълго време.
God bless me.
И повече нищо няма да искам.
Други цици не биха ми и отивали, Lord, защото, както вече казах - естетиката преди всичко, моля.


милк - има си цици - носи си ги.

4 коментара:

simona34 каза...

ако трябва да изкоментирам, ще се наложи да цитирам една виртуална позната (ти нея не я знайш) :"смЕх, смЕх, смЕх, сълзи, смЕх...".

и пак в нейн стил:
симона:четяща в блога не само поради редакторски задължения в Онова място!

bansho каза...

циците са си божия благодат - дай боже всекиму... по много :P

Топблог каза...

як блог

milk каза...

благодаря.