Латекс

Обичам да боядисвам.
Обичам да боядисвам с латекс у дома.
Боядисвам на често. Иначе казано два пъти в годината.
Пролет и есен.
Сезонно.
Според количеството слънце, което достига до мен през прозорците.
На пролет боядисвам в матови и тъмни цветове, за да не присвивам очи от силната светлина. А есента, в ярки и слънчеви бои- да не ми е мрачно поне у дома, на вън все едно е мрачно, защото.
Приятно ми е да боядисвам - чувствам се всесилна и всевластна - петната и олющените ъгли изчезват, сякаш никога не ги е имало. У дома мирише на чисто ново и различно, а аз се разглеждам уморена и доволна и приясядам на всяко различно място за разглеждане.
В началото - повече уморена, отколкото доволна, но след ден два - само доволна.
И така, боядисвам циклично, докато не се наслои толкова много латекс, че започне да се лющи. Тогава вече е по-сложно и тегаво - имам много дни миене и сваляне този, който може да се свали.
И доколкото може.
Да, бих могла да налепя тапети, но не искам. Пък и тях не мога да сваля и да налепя нови за 4-5 часа.
Все едно сега съм доволна. Дневната ме радва много - тъмна и уютна.
И прохладна за скорошното лято.
Дали да не боядисам и в малката си кухня и в коридора?!
Не знам още, сега съм наистина уморена и не мога да мисля, а и не ми се почва. Късничко стана вече. Късничко даже за лягане.
Утре. Или по-утре.
Или на есен.
Или когато си купя корк. За стените. За всичките. За да не чувам съседите.
Виж, корка с латекс не бих покрила никога, за това трябва да си измисля подвижни или сменящи се платна или пана. За цвят.
И настроение.
Толкова настроение има в цветовете.
Трябват ми и различни цветове пердета.
И килими. В различни цветове.
И ... о, и какво ли не още.
Дали да не помисля за цветни стъкла на очилата?!
Няколко чифта различни цветове.
Биха се събрали в кутия за малки обувки. И без това нямам килер, а мазето си даже не зная къде е.
Ще си лягам.
Друг ден ще мисля за последствията от корка, който все някога ще си купя.
И от колко постоянно количество цвят имам нужда, за да съм щастлива.