ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и МИЛЕНА

Веднъж и Завинаги.
А за мен лично - и за последно.
Но за това по-после.
Или три-четири седмици назад, в един форум ми заби погледа, а в последствие и съзнанието: "Хиподил, Контрол, Ревю и Милена".
Взрив от години назад пред очите ми - цветни картини, като на филм.
20 години.
Сверих прочетеното и в автора.ком.
В бясната.кучка.съм, пък, Ивентим и нюзлетър ми бяха пратили за 22ри май.
Два билета, моля.
Истина е значи.
Донесоха ми билетите.
И блаженство, и възбуда, и краката ми омекнаха, и главата ми се завъртя и всичко, ама наистина всичко.
Depeche Mode автоматично избледняха, а 10тина дни след това и отложиха концерта.
Все тая - аз тях съм си ги взела преди 3 години.
Сега остава да си взема и парите.
Обратно.

Този концерт, обаче: "Хиподил, Контрол, Ревю и Милена", не съм и очаквала да ми се случи.
Тези групи са присъствали в целият ми съзнателен живот досега.
Във времето, откакто съм осъзнавала едноличността си.
Явор не можа да се освободи.
Меги, пък й вкараха допълнителен семеен ангажимент.
Все едно, хубаво, че още има безвазелин.нет - намери се с кой да отида.
Иначе щеше да е мъка и личен ужас - много трудно преглъщам, да не кажа - хич - мърсотия, простотия и кретения.
Милена ме върна още в ученическите ми години.
А после и в студентските такива.
И въобще от 14 годишна, до сега, все ми присъства в някакъв период време или събитийност.
Истинско удоволствие и веселост заструи в цялото ми същество.
Такова настроение и живот ми влива винаги, и затова я обичам - въпреки хъшлашката й наглост, абсурдна и смешна понякога и ужасническия вид, който не знам как си докарва, е мега лъчезарна и позитивна, настроителна и заразителна.
Ревю без нея, не е Ревю за мен.
Контрол минаха покрай ми със спомени от весели събирания, случки и епизодични гаджета и целувки. Контрол с Кольо Гилъна.
То, друг Контрол и няма.
Отново за мен.
А Хиподил ми покриха емоционални и не толкова емоционални години.
Времена на разочарования също.
От Маймунарника до Зимния - и двете места са били инцидентни и единствено заради последно споменатата група.
И ако за мое облекчение Маймунарника го няма вече - ужасно място, ужасно наистина, то, Зимния дворец на мен ми беше за последно.
Организацията затънала в мърсотия, безобразни и безконтролни пиянства и прочие гледки и присъственост, ми създава повече дискомфорт, отколкото удоволствие от изживяването.
Благодарна съм на майка ми, че ме върна от вратата да си сменя джапанките със гуменки (поне), като разбра на кой концерт отивам, за да не ми смажат краката.
Тя е една добре информирана от много години майка и баба от четири.
Сега съм само със синина на лявото ходило, а можеше да съм и с премазани пръсти, ма нероден Петко няма да оплаквам сега.
Та, така.
Тази музика вече само у дома.
И на слушалки.
Или на лично парти.
В зала* и клуб - не благодаря.
В друга възраст съм вече.
Претенциозна.
От ЕГН-то е това.
74.
Точка.



----------------------------------------
* Изключвам зала1 на НДК - това е друго нещо. там и сама си посещавам желаното мероприятие. без негативи.
без забележки.