Cro - Einmal Um Die Welt

Powered by mp3skull.com

четвъртък, 5 март 2015 г.

след почти година...

реших, че няма смисъл да дописвам баварската серия.
тя и без това ми е свръх неактуална.
От тогава до сега смених 6 работни места в три държави.
А само този сезон 3 в една провинция.
Не се оплаквам.
Попътувах.
Хареса ми.
Иска ми се никога да не спирам.
Двойно отрицание.
Работих в най-титулувания ресторант не само в Австрия, но и в Европа. Нещо като Гурме на Вселената. Работих в смешни 4 звездни хотели. А сега работя в топ Bar&Dinner на един от най-известни ски-курорт.
Още 3 дена.
Ваканция за месец.
И летя отново за Берлин.
С главна дестинация "по-на-север".


Имам щастието да работя с наистина професионалисти и в най-модерно оборудваните ресторанти, както и в класическите такива. Не всички и не на всякъде, но повечето са такива.
Имам и удоволствието да бъда призната като професионалист от същите такива.
Нещо, което у дома някак не ми се случи.
А имам и радостта да работя с ентусиасти и такива, които просто обичат работа си. На които сърцето им бие за стресс.
Куул.
За съжаление сякаш спирам да пиша, но наистина
ми е ежедневие voll Gas.
Може би поне бележки трябва да започна да си водя.
Ъм?!
Харесва ми.
Да не се застоявам. Да не се установявам.
А и не мога да избера. Германия ми легна на сърцето, Северна Германия. Малко над Берлин. Австрия ми е свръх емоционална и печеля по-добре.
А ми се иска да мина и през Франция и Италия.
За което  поне френски следва да понауча.
Колкото за едно лято.

Минах през Лондон. Не го видях, но го нощувах. ArportHotel Terminal 3.
Но пък видях Ирландия. Дивата й селска и ветровита част.
И няма да повторя.

Минах транзит през 6 летища, освен крайните ми
дестинации.
Обогатяващо.
Пътувам почти като "професионален пътешественик". ако въобще има такива.
Не се подмладявам, даже напротив. Но пък все-аспектно общувам с много по-млади от мен а това сякаш ме е консервирало на няколко преди 40.
Всъщност четиридесетте сякаш не мога да ги обозра в себе си и минавам сега транзит през един "einfach 26".
Целувам се на ледената пързалка с този екстремно млад мъж и пия Latte macchiatto с 40-градусови подобрители на вкуса вътре, за да черпя от младежкия му ентусиазъм без угризения.
На съвестта.
До някога.


милк




________________________________
* и да, имам и по хубави снимки в галерията, ама не ми се
губи емоционално време сега точно, че ми е много limited.









1 коментар:

Анонимен каза...

Много интересно пишеш,за съжаление все по-рядко...