to cook

Аз съм готвач.
Сертифициран.
С опит. Истински опит. Не дългогодишен, наистина, и не във "висшата кулинария", но наличен.
И не домашен, в случая той не се брои.
И не водя кулинарен блог.
Нана ме попита наскоро "защо?".
Амиии, не искам - нямам време за това, и смисъл май няма, всеки втори води кулинарен блог.
Косето предложи: Слушай сега, Милки, правиш си новата рецепта, после се обаждаш, идваме снимаме и папаме.
Много се смях.
Косето е пристрастен към сладкото. Сигурно затова е толкова добър.
После доядохме новия ми "какаов Kirsch-Käse Kuchen". А каквото не можахме - на Косето и Нана за вкъщи, защото Косето е на диета.
И защото аз сладкиши много не обичам да ям. Както казах - има нещо общо с добротата.
Та, по-после се вмислих: Защо имам вътрешна съпротива да имам кулинарен блог?!
Ами, защото съм практикуващ готвач.
Деформирана съм.
И до днес, като давам рецепта, се усещам, че изпускам някоя важна за мен съставка. Съзнателно.
Достигането до най-добрия баланс, обикновено е лично.
На готово се сервира, само срещу касов бон.
Или за заслуги.
И едновременно с това, всеки път, когато някой заяви "занят не се учи, а се краде", полудявам.
Да, сега има интернет и всичко в нещо също има.
Ама не точно.
Една рецепта, изпълнена от пет различни човека, има различен вкус и нюанс.
Или аз не искам другите да готвят като мен.
Искам да обичат храната, която аз приготвям.
И заради нея да идват при мен.
Напитките, защото могат да изпият навсякъде.
Сега изхвърлям килограми сладкиши месечно, а камерата ми ще се пръсне от готови и замразени порции "нещо си", защото затворих ресторанта преди година и половина и готвенето ми липсва. Ресторанта ми липсва. Клиентите ми липсват.
Та, даже и сервирането ми липсва, а аз съм ужасна сервитьорка.
Нелюбезна.
Тогава пък ми липсваше детето ми, което сега ми идва в повече, пък и отказва да опитва нови на вид ястия, които иначе са с обичайни продукти и тук-там нещо ново.
Златната среда не ми се отдава. В действителност.
Само в готвенето.
Вероятно затова го обичам толкова много.
Като боядисването, с усещането за всевластност и пълен контрол.
Или тайната е в трите основни съставки, две преобладаващи. Като стълбичката за медали. Златен, сребърен и бронзов.
Колкото по-малко експерименти - толкова по-добре.
Колкото по-рафиниран* вкус, толкова по-запомнящ се. Човек следва не само да знае какво яде, според написаното в менюто, но и да е сигурен в това.
Пет съставки марината - една преобладаваща.
Месото иска марината.
Не чукане.
Запазете си силите за друго място.
* Шницелите правят изключение.



___________________________________________________________

рафиниран
- пречистен, дестилиран, префинен|изтънчен, деликатен, фин, изискан, издържан, възпитан|изкусен, съвършен|чист, без примес