аз и природата.

Мразя природата.
Не.
Обичам я.
Не.
Мразя я.
Последно?!
Мразя необлагородената природа.
Дивата.
Бурени, треволяци и храсти.
А също и насекоми. За по-големите безстопанствени градски и горски животни, въобще пък няма да отпочвам.
И птици мразя.
Особено гълъби.
Обичам райграс. Редовно поливан и поддържан с косачка.
А също и добре оформени храсти, без стърчащи и дерящи клончета.
И дървета. Добре оформени и окопани.
И особено се радвам на дървета оградени с тротоарни плочи. По тротоарите.
Мразя калта.
А по-преди нея и прахта.
Обичам асфалтирани пътеки. В най-лошия случай окаменени.
И осветени. Мрака не е моята стихия.
И магистралите обичам. Има достатъчно количество асфалт. Пред мен и зад мен.
Или, най-близкия досег с природата ми е на село.
В градината.
С омразните ми мухи, пчели и пеперуди.
Комари също.
И оси.
И все пак е хубаво. Зелено и проходимо.
Плодове и зеленчуци на една ръка разстояние. И една вода до устата.
Човекът е вреден за природата, аз затова не я потребявам. Само на село.
Само на селото ми.
Но пък е хубаво.
Понякога.
Извън асфалта,"олющените" тротоари и препикани бивши тревни площи.









.